Nazi Lauck NSDAP-AO Bulgarisch bul01 . . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Bulgarisch

"Особено ни вълнува поправянето на извършената на времето неправда спрямо България.

Сега‚ след като германският народ‚ със силата на своето оръжие осъществи тази ревизия‚ вярваме‚ че сме дали на нашите верни

бойни другари от Голямата война

една историческа отплата."

* * * * * * * * *

На 4 май 1941 г. в 18 часа‚ Хитлер говори пред Райхстага докладвайки върху успешния поход на Балканите. Той започна своята реч с думите:

"Народни представители!

Членове на Германския Райхстаг!

Във време‚ когато делата са всичко‚ а думите – малко‚ не възнамерявам да се явявам пред Вас – избраните представители на германския народ‚ по­често, отколкото непременно е необходимо. Аз се обърнах към Вас за първи път при избухването на войната‚ в момента‚ когато поради англо­френското съзаклятие против мира‚ беше осуетен всеки опит за едно‚ иначе възможно‚ разбирателство с Полша. Най­безсъвестните мъже в днeшнo време‚ които – както самите те признават, – още от 1936 г. са били взели решението, да опустошат Райха в една нова кървава война‚ който в своята мирна съзидателна работа отново им се виждаше прекалено засилен и поради това‚ ако е възможно‚ да го унищожат‚ тези хора имаха щастието в лицето на Полша най­сетне да намeрят държавата‚ която първа се съгласи да извади меча си за техните цели и интереси. По този начин всички мои опити да стигна до разбирателствo и дори до трайно и приятелско сътрудничество именно с Англия‚ бяха осуетени от желанията и волята на една малка клика‚ която‚ било поради ненавист или от материални съображения‚ отхвърляше всяко германско предложение за разбирателство‚ с нескриваната цел на всяка цена да се стигне до война.

Подстрекателят на този колкото фанатичен‚ толкова и сатанински план – на всяка цена да се воюва – още тогава беше мистър Чърчил‚ а негови помагачи – хората‚ които днес образуват английското правителство. Тези стремежи получиха явна и прикрита силна подкрепа от страна на т.нар. "велики демокрации" отсам и оттатък океана. Във време‚ когато недоволството на народите от техните фалирали методи на управление се засилваше‚ отговорните държавници там вярваха‚ че с една сполучлива война най­лесно ще се справят с иначе неразрешимите проблеми. Зад тях стоеше големият интернационален еврейски банков‚ борсов и оръжеен капитал‚ който и сега‚ както по­рано‚ надушваше възможността за големи‚ макар и мръсни гешефти. И както по­преди‚ те бяха готови безскрупулно да пролеят за злато кръвта на народите. Така започна сегашната война! Няколко седмици по­късно беше бита и унищожена държавата‚ която първа лекомислено се впрегна в хомота на финансовите и капиталистически интереси на тези подпалвачи на войната.

При тези обстоятелства вярвах‚ че съм задължен пред нашия собствен германски народ и пред многобройните почтени и невинни хора от другия лагер‚ отново да отправим апел към разума и съвестта на другите държавници. Затова на 6 октомври 1939 г. отново изтъкнах‚ че Германия не е имала претенции нито към Англия‚ нито към Франция и че няма намерение да иска нещо от тях‚ че продължаването на войната е безумие‚ че страшните модерни оръжия ще унищожат преди всичко големи области‚ ако влязат в действие. Аз се обявих против използуването на тежката и дългобойна артилерия срещу цивилни селища‚ със съзнанието‚ че това може да доведе само до взаимното разрушение на големи територии. Посочих преди всичко‚ че използуването на въздушните сили с тяхното далекобойно действие‚ ще доведе до унищожението на всичко онова‚ което е градено в упорит вековен труд и е създадено в Европа като културна ценност.

Но‚ както остана напразен моят апел от 1 септември 1939 г.‚ така и новия беше посрещнат с един‚ едва ли не възмутен‚ отказ. Британските подстрекатели към война и стоящите зад тях еврейско­капиталистически среди‚ не намериха никакво друго обяснение за моя човечен апел‚ освен предположението за наличие на някаква слабост от страна на Германия. Народите във Франция и Англия бяха убеждавани‚ че Германия трепери пред сблъсъка през пролетта на 1940 г. и че от страх пред предстоящето си унищожение‚ охотно би сключила мир. Заявявайки обаче‚ че един такъв мир не бива да бъде сключен по никакъв начин‚ преди да бъде разгромен Германския Райх‚ а германското население така бито и изтощено‚ че в следствие на това се нареди пред походните кухни на съглашенците‚ за да изпроси от там нещо за ядене.

Норвежкото правителство‚ заслепено от дръзките пророчества на мистър Чърчил‚ заложи още тогава на идеята за едно британско нахлуване‚ и чрез окупацията на норвежките пристанища и на шведските рудодобивни райони‚ да допринесе за унищожението на Германия. Господата Чърчил и Пол Рейно бяха така сигурни в успеха на новото си съзаклятие‚ че – било поради лекомислие или под влиянието на алкохола – открито заявиха своите намерения.

Благодарение на тази бъбривост на двамата господа‚ германското правителство тогава узна за кроените планове против Райха‚ а германският народ можа да нанесе своя‚ може би‚ най­решителен противоудар в сегашната война. Защото британската акция в Норвегия беше‚ без съмнение‚ най­опасната за Райха. Няколко седмици по­късно тази опасност беше вече отстранена. Една от най­смелите военни акции в бойната история на всички времена осуети нападението на английските и френските армии против десния фланг на нашия отбранителен фронт. Тази тъй мощна германска предпазващо­отбранителна акция доведе до такова засилване на положението ни в Европа‚ че тя в статегическо отношение изобщо не може да бъде оценена достатъчно високо.

Веднага след неуспеха на тези планове‚ започна един засилен натиск на британските подстрекатели върху Белгия и Холандия. Този път целта – след като беше пропаднал ударът срещу подвоза на руда – беше‚ като бъдат привлечени Белгия и Холандия‚ фронта да бъде изнесен на Рейн и с това да се застрашат и ликвидират районите‚ където се преработва рудата. На 10 май миналата година започна може би най­забележителната битка в цялата наша германска история. За няколко дена бяха пробити неприятелските фронтове и бяха създадени предпоставските за изпълнението на онази операция‚ която доведе да най­голямото кърваво сражение в световната история. Така беше провала на Франция. Белгия и Холандия бяха окупирани‚ британските части – разгромени‚ разпокъсани и без оръжие напуснаха европейския континент.

След това‚ на 19 юли 1940 г.‚ аз за трети път свиках Германския Райхстаг‚ за да му дам онзи голям очет‚ който Вие още помните. На заседанието имах възможността да изкажа благодарността на нацията към нейните войници с онази внушителност‚ която отговаряше на неповторимото величие на събитията. Но аз използувах това заседание‚ за да апелирам още веднаж към света за мир. Не оставих никакво съмнение‚ че надеждите ми в това отношение‚ въз основа на моя опит‚ бяха много слаби. Защото хората‚ които искаха войната‚ не действуваха от никакви идейни убеждения. Зад тях‚ като движеща сила‚ стоеше еврейско­демократическия капитализъм‚ спрямо който те бяха поели задължения и комуто‚ иначе‚ се бяха обрекли. Дадените и инвестирани милиардни капитали‚ от заинтересованите от войната лица‚ крещяха за олихвяване и амортизация. Поради това продължаването на войната не само че не ги плашеше‚ но напротив‚ радваше ги. Защото този капитал‚ под формата на вложения във фабрики и машини‚ изисква време‚ за да влезе в оборот‚ а още повече – да донесе очакваните печалби. Затова тези еврейско­демократически спекуланти не мразят нищо друго така‚ както мисълта‚ че един апел към разума на народите може би ще има успех в последната минута. Апел‚ който да прекрати войната без по­нататъшно проливане на кръв и по този начин да ограничи печалбите им от вложените заради нея милиарди.

Както го предвиждах и предсказвах тогава‚ така и стана. Моето предложение за мир беше изтълкувано като признак на страх и нерешителност. Европейските и американските подстрекатели към война сполучиха отново да замъглят разума на широките маси‚ които не могат да спечелят нищо от сегашната война и с невярно представяне на положението‚ да събудят нови надежди за успех и по този начин‚ с помощта на дирижираното от тяхната преса обществено мнение‚ да наложат продължаването на войната.

Моите предупреждения да се преустановят хвалените от Чърчил нощни бомбардировки срещу нашето цивилно население‚ бяха изтълкувани като признак на германско безсилие. Този дилетант‚ най­кръвожадният във всички времена от историята сериозно вярваше‚ че продължаващата цели месеци сдържаност на германските въздушни сили е доказателство за тяхната неспособност да извършват нощни полети. Така този господин накара своите платени писачи дълги месеци да лъжат английския народ‚ че само британските въздушни сили са в състояние да водят войната по този начин, че с безогледните бомбардировки на английските въздушни сили против цивилното германско население‚ държейки го чрез блокадата гладно‚ е намерено средството‚ с което да бъде повален Германския Райх. Точно три месеца и половина аз предупреждавах да не извършват тези бомбардировки. Че тия предупреждения не направиха впечатление на господина Чърчил‚ това не ме учудва. Колко струва за този господин живота на другите? Колко струват за него построените вековни паметници на културата? Та той още в началото на войната каза‚ че ще води своята война‚ пък ако ще за това да бъдат превърнати в прах и пепел дори градовете на Англия. Сега той получи тази "своя война".

Моите уверения‚ че ние от даден момент‚ – ако това е необходимо‚ –на всяка бомба ще отвръщаме със стократно повече бомби‚ не можаха да накарат този господин поне веднаж да се замисли за престъпността на своите действия. Той заявява‚ че това не можело да го отклони от намеренията му‚ той дори ни уверява‚ че и английският народ тъкмо след такива бомбардировки го гледал като герой‚ така че той винаги триумфално се завръщал в Лондон! Възможно е и без това твърдото решение на господин Чърчил да продължи войната по този начин‚ да е станало още по­твърдо. Но и ние не сме по­малко решени‚ ако е необходимо‚ в бъдеще за всяка бомба да отвръщаме със стократно по­силни удари и то дотогава‚ докато английският народ не се отърве от този престъпник и от неговите методи.

И ако господин Чърчил смята‚ че чрез пропаганда трябва да засили успехите си на "неговата война"‚ то и ние сме готови най­сетне да започнем войната и по този начин. Апелът на този шут и неговите сателити към германския народ тъкмо по случай Първи май да ме изостави‚ може да бъде обяснен само с психично заболяване или с безумието на един пияница. От това ненормално душевно състояние произлиза и решението му за превръщането на Балканите в нов боен театър. Като умопобъркан този господин обикаля цяла Европа от пет години насам и търси да подпали нещо‚ което може да гори. За съжаление‚ винаги се намират платени елементи‚ които отварят портите на своите страни пред този интернационален подпалвач.

След като през зимата с хитроумност и коварство той успя да наложи на английския народ мнението‚ че Германският райх‚ изтощен от миналогодишните походи‚ бил напълно на края на силите си‚ сега той се счете задължен‚ за да предотврати пробуждането на истината‚ да създаде едно ново огнище на пожар в Европа. При това той се върна към своя проект‚ който се мержелеше пред него още през есента на 1939 г. и през пролетта на 1940 г. Вие си спомняте‚ като представители‚ мъже на Райха‚ за обнародваните документи от Ла Шарите (La Charitй)‚ с които беше разкрит опита за превръщането на Балканите във военен театър още през зимата на 1939­40 г. Главните организатори на това начинание тогава бяха господата Чърчил‚ Халифакс‚ Даладие‚ Пол Рейно‚ генералите Вейган (Weygand) и Гамлен (Gamelin). Както личи от тези документи в случай‚ че този атентат против мира в Югоизточна Европа успее‚ се е разчитало на възможността да бъдат мобилизирани за интересите на Англия около 100 дивизии. Погромите на съюзниците през май и юни 1940 г. отложиха тези планове. Но още през есента на м.г. господин Чърчил отново издигна този проблем на дневен ред. Ако това сега се оказва по­трудно за осъществявне‚ това се дължи на промяната на нашето положение на Балканите‚ тъй като с политическата промяна в Румъния‚ тази държава окончателно беше загубена за Англия. Нова Румъния‚ под водачеството на генерал Антонеску (Antonesku)‚ започна да води изключително румънска политика‚ без да се съобразява с интересите на английските подстрекатели към война. Към това трябва да се добави и поведението на самата Германия.

Когато днес говорим по тези въпроси‚ с вас народни представители‚ аз желая най­напред да направим един кратък преглед на целите на германската политика на Балканите – така‚ както си ги представям и както ние се стараем да ги постигнем.

  1.  
  2. Германският Райх не е застъпвал когато и да било и каквито и да било териториални и користни политически интереси на Балканите. Това значи‚ че Германският Райх въобще не се е интересувал от въпроса за териториалните проблеми и от вътрешното положение на тези държави с оглед на каквито и да било егоистични съображения.
  3.  
  4. Германският Райх се помъчи‚ обаче‚ да завърже и задълбочи тесни стопански отношения тъкмо с тези държави. Това отговаряше‚ разбира се‚ не само на интересите на Райха‚ но и на самите балкански държави. Защото‚ ако има въобще някъде едно разумно допълване между народните стопанства на два стопански партньора‚ то това е било и продължава да бъде в случая между балканските държави и Германия.
  5. Германия е индустриална страна и се нуждае от хранителни продукти и суровинни материали. Балканските страни се нуждаят пък от индустриални произведения. От тук произхожда необходимостта и възможността за едно извънредно плодотворно и взаимоизгодно изграждане на стопански отношения. И когато английски‚ пък дори и американски кръгове видяха в това едно неоправдано проникване на Германия на Балканите‚ то това беше една‚ колкото глупава‚ толкова и безсрамна дързост. Защото всяка държава трябва да изгради стопанската си политика спроред своите народни интереси‚ а не според интересите на чужди‚ безотечествени еврейско­капиталистически демократи. Освен това‚ не само Англия‚ но и Америка можеше да се яви в тези държави най­много като продавач‚ но никога като купувач. Човек трябва да притежава‚ обаче‚ пълната народностопанска ограниченост на капиталистическите демокрации‚ за да си въобрази‚ че е възможно да съществуват по­продължително държави‚ които са длъжни само да купуват‚ без да имат възможността да се купи нещо от тях.

    Германия не само продаваше на балканските държави‚ но за тях тя беше преди всичко и най­солидния и постоянен купувач‚ който заплащаше балканските селскостопански приизведения с продуктите на германската индустрия‚ а не с фалшива валута и обещания‚ които и без това от години наред се девалвираха. Така че няма нищо за учудване‚ когато‚ както споменах вече‚ Германия е станала най­големият стопански партньор на балканските държави‚ което е не само в интерес на Германия‚ но и в интерес на самите балкански народи; и само капиталистически ориентираните мозъци на еврейските демокрации могат да твърдят‚ че когато една държава доставя машини на друга‚ то с това тя я завладява. Ако в това има нещо вярно‚ то подобно завладяване би могло да бъде‚ най­много‚ завладяване на взаимоизгодни начала. Да‚ от машини човек по­скоро може да се откаже‚ отколкото от хранителни продукти и суровини; следователно партньорът‚ които срещу своите машини получава жито или суровини‚ е може би повече зависим от този‚ който получва индустриални стоки.

    Не! В тази търговия нямаше нито измамник‚ нито измамен‚ а само равностойни участници и Германският Райх на националсоциалистическата революция вложи цялата си чест‚ за да се покаже като достоен и равностоен участник‚ което значи да плаща с висококачествени стоки‚ а не с еврейско­демократични фалшиви банкноти.

  6. С оглед на това Германският Райх имаше само един политически интерес‚ – ако въобще може да се говори за интерес‚ – да види своите стопански партньори вътрешно крепки и силни. Германският Райх направи всичко‚ за да подпомогне‚ било с влиянието или авторитета си‚ било със съвети или практически‚ заздравяване съществуването на тези страни и на техния вътрешен ред‚ без да се интересува от тяхната политическа държавна система. Последователността на тази политика доведе‚ действително‚ не само да едно увеличаващо се процъфтяване на тези страни‚ но също така и до непрекъснато засилващо се взаимно доверие.

Толкова по­голям беше стремежът на световния подпалвач Чърчил‚ да смути това мирно развитие и чрез срамните празни британски обещания за помощ‚ гаранции и пр.‚ да внесе в тази мирна европейска област елементите на безпокойството‚ несигурността‚ недоверието и най­после на войната. При това той намери подкрепата на всички тъмни личности‚ които било идейно или икономически‚ се намират под британска зависимост и бяха готови да изпълнят волята на своите физически и духовни господари‚ поставяйки я над интересите на собствените си народи.

С такива "гаранции" беше оплетена най­напред румънската държава‚ а след нея и гръцката. Че зад тези гаранции не стоеше никаква сила‚ която да окаже действително помощ‚ а се целеше единствено да бъдат тласнати обвързаните държави по наклонената плоскост на английските политически интереси‚ това вече е повече от ясно. Румъния трябваше да плати горчиво гаранциите‚ които целяха да я отчуждат от силите на Оста. Гърция‚ която най­малко се нуждаеше от подобни гаранции‚ беше също така готова‚ обхваната от английските примамки‚ да свърже съдбата си с онези‚ на които служеше нейния владетел. Аз трябва и днес да правя разлика – струва ми се‚ че го дължа на историческата истина – между гръцкия народ и онази тънка прослойка от пагубна управляваща клика‚ чиято политика беше насочвана от послушния на Англия крал‚ интерсувайки се по­малко от действителните задачи на гръцкото държавно управление‚ отколкото от целите на британската военна политика. Всичко това събуди у мен най­искрено съжаление‚ у мен‚ като германец‚ възпитан още от младини‚ а и по­късно в живота‚ в дълбока почит към културата и изкуството на държавата‚ от която някога за първи път излезе светлината на човешката красота и достойнство. Затова беше тежко и мъчително да гледам това развитие на нещата‚ без да предприема нещо срещу него. Чрез документите от Ла Шарите‚ ние получихме ясен поглед върху домогванията на онези сили‚ които рано или късно щяха да доведат гръцката държава до неизмеримо нещастие.

Към края на лятото м.г. господин Чърчил успя до такава степен да внуши на известни кръгове платоническите обещания за гаранции на Гърция‚ че резултат на това последваха редица нарушения на неутралитета. От това‚ на първо място беше засегната Италия и през октомври 1940 г. тя се почувствува в правото си да уведоми гръцкото правителство‚ че настоява за гаранции‚ които да поставят край на това непоносимо за Италия положение. Под влияние на британското подстрекателство към война‚ италианската нота беше грубо отхвърлена‚ с което се сложи край на мирa на Балканите. Влошаването на метеорологическите условия‚ снегът‚ бурите и дъждовете‚ както и извънредно храбрата съпротива на гръцките войници, – заради историческата правда трябва да призная това, – даде на атинското правителство достатъчно време да обмисли последиците от нещастното му решение и да потърси възможности за разумно разрешение на положението.

Германия‚ от своя страна‚ не прекъсна отношенията си с Гърция‚ хранейки слабата надежда‚ че все пак по някакъв начин‚ би могла да допринесе за благополучно разрешение на въпроса. Аз трябваше‚ обаче‚ още тогава‚ изпълнявайки един дълг‚ да заявя пред целия свят‚ че ние няма да гледаме със скръстени ръце на опитите да се повтори солунската история от Световната война. За съжаление‚ моето предупреждение‚ че ако англичанина стъпи някъде в Европа‚ то ние сме решени тутакси да го прогоним обратно в морето‚ не беше взето за достатъчно сериозно. Така пред очите ни‚ през зимата‚ Англия започна да изгражда извънредно бързо базите за съсредоточаването на една такава нова солунска армия. Започна се строеж на летища‚ като се предполагаше‚ че след организирането на помощния технически персонал летищата много бърже ще се заемат от самолетите. С непрекъснати транспорти се доставяше оборудването и снаряжението на една армия‚ която – според разбирането и мнението на господин Чърчил – едва тогава трябваше да бъде концентрирана в Гърция в продължение само на няколко седмици. Но‚ както вече отбелязах‚ господа народни представители‚ това не остана скрито за нас. Макар и безучастно наглед‚ ние най­внимателно надблюдавахме месеци наред всички тези своеобразни приготовления.

Ударът‚ който претърпя италианската армия в Северна Африка вследствие на недостатъчната противотанкова отбрана и поради малочислеността на танкове‚ доведе господин Чърчил до убеждението‚ че най­после е дошъл момента да пренесе бойния театър от Либия в Гърция. Той нареди пренасянето на танковете‚ с които все още разполагаше‚ както и съставените предимно от австралийци и новозеландци пехотни дивизии и реши‚ че е дошло сега времето да нанесе оня светкавичен удар‚ който трябваше да превърне Балканите в огнена стихия. С това господин Чърчил допусна най­голямата стратегическа грешка в тази война.

Тъй като нямаше никакво съмнение по отношение на намеренията на Англия да се настани на Балканите‚ аз взех необходимите мерки‚ за да отговоря и от германска страна по същия начин‚ като започнах непрестанна концентрация в това от жизнено значение за нас място на необходимите ни сили‚ които трябваше да противодействуват на всички възможни безчинства на този господин. Тук трябва изрично да подчертая‚ че нашите сили не бяха насочени срещу Гърция. Самият Дуче (Duce) никога не ме е молил да му поставя на разположение за тази офанзива дори една единствена германска дивизия. Той беше убеден‚ че със затоплянето на времето войната срещу Гърция‚ така или иначе‚ ще има бърз и успешен край. На същото мнение бях и аз.

Влизането на германските сили в боя‚ значи не беше помощ на Италия срещу Гърция‚ а предпазна мярка срещу опитите на англичаните‚ използувайки итало­гръцката война‚ да се загнездят трайно на Балканите и по примера на солунската армия от Световната война‚ да въвлекат и други сили във водовъртежа на войната. Тази надежда беше насочена‚ между другото‚ към Турция и Югославия. Обаче точно с тези две държави‚ още когато нацоналсоциалистическата партия взе властта‚ аз се стараех да постигна тясно сътрудничество‚ основано на взаимноизгодни стопански взаимоотношения.

Югославия‚ до колкото се отнася до сръбското ядро‚ беше в Световната война наш противник. Да‚ от Белград започна Световната война. Въпреки това германският народ‚ който по природа не е отмъстителен‚ не таеше никаква омраза в душата си към сърбите. Турция беше в Световната война наш съюзник. Нещастният изход от тази война тегнеше над тази страна така‚ както и над самите нас. Голeмият гениален реформатор на млада Турция даде пръв отличен пример за издигането на изоставения от щастието и ударен от съдбата съюзник*. Докато Турция‚ благодарение на реалистичната политика на своето държавно ръководство‚ запази независимостта на собствените си решения‚ Югославия стана жертва на британските интриги.

Народни представители!

Членове на Германския Райхстаг!

Повечето от вас‚ особено старите ми партийни съмишленици знаят‚ какви старания положих‚ за да установим отношения на разбирателство‚ дори на приятелство между Югославия и Германия. Години на ред работих за това. Вярвах‚ че ще бъда подкрепен от отделни представители на тази страна‚ които‚ подобно на мене‚ вярваха в ползата от тясно струдничество между нашите две държави. Когато вследствие на британските интриги‚ Балканският полуостров се приближаваше до опасността да бъде въвлечен във войната‚ тогава положих особени старания да направя всичко‚ за да предпазя Югославия от едно толкова опасно заплитане. Нашият външен министър‚ партийният другар Рибентроп (Ribbentrop)‚ със свойственото му търпение и завидно постоянство в многобройни срещи и разговори е подчертавал‚ че е целесъобразно и наложително поне тази част от Европа да се запази вън от тази жестока война. В тоя смисъл той направи редица благоприятни и лоялни предложения на югославското правителство‚ което доведе до увеличаване броя на хората‚ одобряващи такова едно тясно сътрудничество. Ето защо мистър Халифакс (Halifax) е напълно прав‚ заявявайки днес‚ че Германия не имала намерение да предизвика война на Балканите. Да‚ вярно е‚ че нашето искрено желание беше да постигнем градивно сътрудничество с Югославия и да дoпринесем за плодотворното прекратяване на конфликта с Гърция‚ като бъдат задоволени справедливите италиански цели.

На опита да привлечем Югославия за мирно сътрудничество, Дуче се съгласи и го подкрепи с всички средства. Така стана най­после възможно да се склони югославското правителство да влезе в Тристранния пакт който не само не поставяше никакви претенции към Югославия‚ но и предлагаше само предимства. Защото‚ – в името на историческата истина трябва днес да констатирам това‚ – в този пакт и при неговото приложение Югославия не се задължаваше да даде каквато и да била помощ. Дори‚ напротив! Тя получи от силите на Тристранния пакт тържествена гаранция‚ че не само няма да и се търси помощ‚ но ние бяхме готови да се откажем дори да използуваме нейната територия за превозването на военни съоръжения. Отгоре на това‚ по искане на нейното правителство‚ Югославия получи гаранция‚ че в случай на териториални промени на Балканите‚ тя ще получи излаз на Бяло море‚ който трябваше да включи и Солун. Така‚ на 25 март т.г. във Виена беше подписан пакт‚ който предвещаваше на Югославия най­блестящо бъдеще‚ а на Балканите – сигурен мир.

Вие ще разберете‚ господа народни представители‚ чувството на щастие‚ с което напуснах в този ден хубавия град на Дунава‚ и то не само за това‚ че беше възнаградена една осем годишна външно­политическа дейност‚ но и за това‚ че вярвах‚ че с този пакт се предотвратяваше в последния момент германската намеса на Балканите.

Два дни след това ние всички бяхме покрусени от съобщението за преврата на една шепа продажници‚ които извършиха онова дело‚ дало основание на британския премиер да заяви тържествено своята радост‚ че има нещо радостно да съобщи. Вие ще ме разберете‚ господа народни представители‚ че при това положение дадох веднага заповед за действие‚ защото е невъзможно да се постъпи с Германския Райх по такъв начин. Човек не може с години да се домогва за едно приятелство. Човек не може също така да слкючи един договор‚ който ползува само другата страна и след това да преживее нарушаването му само една нощ по­късно. Ние не можехме да гледаме безучастно как на представителите на Германския Райх се отговаря с оскърбление‚ как се заплашва военния аташе‚ как се ранява помощника на последния‚ как много германци се малтретират‚ как се опустошават канцеларии‚ училища‚ изложбени помещения и пр.‚ как се разрушават домовете на германци‚ а те самите се преследват и избиват като дивеч. Бог ми е свидетел‚ че желаех мира. Когато обаче‚ мистър Халифакс заяви с присмех‚ че всичко това е планирано‚ за да ни принудят да действуваме‚ смятайки‚ че това е един триумф за британската външна политика‚ тогава‚ срещу британската злоба не можех да направя нищо друго‚ освен да защитя интересите на Райха с онези средства‚ които‚ слава Богу‚ имаме на разположение.

В този момент взех толкова по­спокойно това решение‚ защото много добре знаех:

  1.  
  2. За неизменното добро чувство на съюзничество и приятелско поведение на България по отношение на Германиския Райх‚ както и
  3.  
  4. също така‚ за също така‚ справедливото възмущение на Унгария от сръбските събития. И двете наши стари съюзни държави от Световната война почувствуваха този акт като провокация‚ произхождаща от държава‚ която вече веднаж вече беше хвърлила цяла Европа в пожара на войната и на чиято съвест тежаха толкова много неизказани страдания‚ нанесени на Германия‚ Унгария и България‚ като последици от тази война.

Дадените от мен още на 27 март чрез Върховното военно командуване общи оперативни нарежданиея‚ поставиха войската и въздушните сили пред една доста трудна задача. Трябваше да се проведе набързо един съвършено нов допълнителен голям походен марш‚ да се извършат предвижвания на вече пристигнали части‚ да се осигури материалното продоволствие‚ както и да се заемат от въздушните сили множество импровизирани летища‚ които отчасти бяха потънали още във вода. Без лоялното съдействие на Унгария и разумното поведение на Румъния‚ на нас твърде трудно щеше да ни се отдаде да проведем операциите в предвиденото късо време. Като срок за нападението беше определен от мен 6 април. На този ден намиращата се в България южна група беше готова за нападение. Други армии трябваше да се включат във военните действия веднага след привеждането им в бойна готовност. Като срок за това бяха предвидени датите 8‚ съответно 10 и 11 април.

Основната мисъл на операциите беше:

  1.  
  2. Да се напредне с една армия от българска територия срещу гръцка Тракия в посока на Егейско море. Тежестта на усилията лежеше на дясното крило‚ където със съдействието на планински дивизии и една танкова дивизия трябваше да се направи пробива към Солун.
  3.  
  4. С една втора армия да се напредне в посока на Скопие със задача да се създаде по най­краткия път връзка с напредващите от Албания италиански части. Тези две операции трябваше да започнат на 6 април.
  5.  
  6. 3апочващата пък на 8 април последваща операция предвиждаше пробива на една армия от България в обща посока към Ниш‚ със задача да се достигне областта около Белград. Във взаимодействие с тази армия‚ един германски корпус трябваше да заеме на 10 април Банат‚ като с това се озове от северна посока пред Белград.
  7.  
  8. На 11 април една армия‚ напредваща от Кернтен­Щайермарк‚ съответно от Западна Унгария‚ трябваше да премине в нападение в общата посока към Загреб­Сараево и Белград.

Във връзка с това бяха постигнати свободни споразумения с нашите съюзници Италия и Унгария. Италианската армия трябваше да напредне от своя юлийски фронт по продължение на крайбрежието в обща посока към Албания‚ а от Албания през Скутари да пробие югославските погранични позиции на югославско­албанската граница срещу Скопие‚ като с това да осъществи вързка с напредващата там германска армия и най­после да пробие гръцкия фронт в Албания и по възможност да се спусне към морето в обход. Във връзка с това трябваше да се заемат Далматинските и Йонийските острови‚ както и всички други укрепени пунктове. Бяха постигнати също така и споразумения относно съвместната работа на въздушните сили на двете страни.

Ръководството на действуващите срещу Македония и Гърция германски армии беше поверено в ръцете на изпитания в досегашните военни походи генерал фелдмаршал фон Лист (von List). Той разреши и този път поставените му задачи по превъзходен начин. Напредващите от югоизточната част на Райха и от Унгария части срещу Югославия‚ бяха поставени под командуването на генерал­лейтенант фон Вайхс (von Weichs). Той също така постигна в най­късо време с поставените му на разположение бойни части своите цели.

При това положение опериращите под върховното командуване на генерал­фелдмаршал фон Браухич (von Brauchitsch) и на шефа на генералния щаб генерал­лейтенант Халдер (Halder) армейски и гвардейски армии‚ принудиха за пет дни гръцката тракийска армия да капитулира‚ направиха връзка с напредващите от Албания италиански части‚ взеха в германски ръце Солун‚ накараха за 12 дни Сърбия да капитулира и с това създадоха общите предпоставки за също така упорития‚ както и славен пробив през Лариса към Атина. Тази операция достигна своя връх чрез завземането на Пелопонес и на множество гръцки острови.

Една основна преценка на тези‚ действително исторически подвизи‚ ще направи‚ обаче Върховното военно командуване‚ чиито шефове генерал­фелдмаршал Кайтел (Keitel) и генерал Йодл (Jodl)‚ както винаги‚ така и в тези операции работиха отлично.

Участвувалите в операциите въздушни сили бяха разделени на две големи групи‚ под командуването съответно на генерал­лейтенант Льор (Lцhr)и генерал фон Рихтхофен (von Richthofen)‚ които бяха под личното върховно ръководство на маршала на Райха Гьоринг и шефа на неговия генерален щаб Йешонек (Jeschonek). Тяхната задача беше:

  1.  
  2. Да унищожат неприятелските въздушни сили и всички земни съоръжения‚ свързани с тях.
  3.  
  4. Да нападнат съзаклятническата централа Белград с всички нейни важни военни обекти и с това да я изключат още в начало от военните действия.
  5.  
  6. Да съдействуват навсякъде на воюващите германски части с активно включване в боевете чрез самолети и противовъздушна артилерия‚ да сломят съпротивата на противника‚ да затруднят неговото бягство и попречат‚ доколкото е възможно‚ на възможното му натоварване на кораби. Чрез включването на парашутно­десантни части‚ да се окаже по­нататъшна важна помощ на сухопътните войски при изпълнение на техните задачи.

Господа народни представители‚ в този военен поход германската армия наистина надмина себе си. Самата концентрация на войската беше съпроводена с огромни трудности. Нападенията върху най­силно укрепените позиции‚ особено на тракийския фронт‚ бяха една от най­трудните задачи‚ които можеха да се поставят на една армия. В този поход танкови части воюваха в местности‚ които до сега се считаха за непроходими за танка. Моторизирани части извършиха подвизи‚ които заслужават най­голямата похвала за войника‚ за неговите възможности‚ за неговата смелост‚ неговата издържливост‚ за високите му морални качества. Пехотни‚ танкови и планински дивизии‚ както и части от гвардията‚ се напреварваха едни с други без отдих в храброст‚ преданост‚ издържливост и упоритост при постигане на заповяданите им цели. Координиращата работа на генералния щаб‚ беше наистина‚ отново отлична. Въздушните войски прибавиха‚ обаче към своята‚ вече станала историческа слава‚ още една такава. С жертвоготовност и смелост‚ които може да си представи само онзи‚ който познава трудностите на тази местност‚ те по цели дни извършваха въздушни нападения‚ често при най­тежки атмосферни условия‚ което до скоро се смяташе абсолютно невъзможно. Противосамолетни оръдия придружаваха‚ както винаги‚ пехотните и танковите дивизии по почти непроходими пътища. Затова‚ за този поход може да се напише само едно изречение: за германскя войник няма нищо невъзможно!

Шофьорите на снабдителната служба‚ на бойните коли и на колоните‚ на походните машини‚ на артилерията и противосамолетните оръдия‚ трябва да бъдат споменати високо. В битки срещу укрепените позиции‚ както и при възстановяване на мостове и пътища‚ нашите пионери записаха в историята особено славна страница. Свързочните войски заслужават най­голяма похвала.

По местности без пътища‚ по стръмни каменисти склонове и сипеи‚ по тесни скалисти пътеки и през поройни реки‚ през разрушени мостове‚ през потънали в облаци проходи и по голи скалисти хребети‚ този военен поход се увенча с успех против две държави за по­малко от три седмици.

На нас ни е добре известно‚ че голям дял от тези успехи се пада на нашите съюзници‚ че войната‚ която води Италия цели шест месеца при най­тежки условия и с най­големи жертви срещу Гърция‚ не само че ангажира главните гръцки сили‚ но ги отслаби до толкова‚ че тяхната капитулация беше станала почти неизбежна. Също и унгарската армия отново доказа своята бойна слава. Тя зае Бачка и премина с моторизирани войски река Сава.

Историческата справедливост ме задължава да подчертая‚ че от нашите неприятели гръцкият войник се би с особено безстрашие. Той капитулираше едва тогава‚ когато по­нататъшната съпротива беше невъзможна и безцелна.

Принуден съм обаче‚ да говоря сега също така и за врага‚ който даде повод и беше причина за избухването на тази война. Като геманец и като войник‚ считам за недостойно да се позори някога един храбър противник. Струва ми се обаче‚ че е необходимо да вземе под защита истината за нелепостите на един човек‚ който като войник е мизерен политик‚ а като политик – също така мизерен войник. Господин Чърчил‚ който започна тази война‚ се опита отново да говори и преиначава нещата така‚ както правеше по­рано за Норвегия или за Дюнкирхен‚ като представяше пораженията за успех. Това не намирам за честно‚ но за този човек безчестието е естествено. Ако някого някой друг беше преживял като политик толкова много поръжения‚ а като войник – толкова много катастрофи‚ то той не би се задържал и шест месеца на власт‚ дори да беше надарен с единственото качество‚ което мистър Чърчил притежава‚ а именно – с набожна физиономия да лъже и извърта тъй дълго истината‚ докато най­после страшните поражения се превърнат в славни победи. Господин Чърчил може по този начин да скрие истината от своите сънародници‚ но той не може‚ обаче‚ да отстрани последиците от своите поражения. В Гърция бе стоварена една армия от 60­70 хиляди души. Същият този човек твърдеше‚ впрочем‚ преди катастрофата и‚ че са били 240 хиляди души. Целта на тази армия беше‚ да нападне Германия от юг и да и нанесе поражение‚ та от тук‚ както в 1918 г.‚ да обърне хода на войната. Но неговият нещастен помощник‚ в случая Югославия‚ беше унищожен за по­малко от две седмици‚ а общо в три седмици английските войски в Гърция са избити‚ ранени‚ пленени‚ издавени или прогонени. Това са фактите! Значи аз в този случай по­правилно пророкувах събитията‚ отколкото господин Чърчил‚ като заявих в моята последна реч‚ че където и да се появят англичаните на континента‚ ще бъдат разбити и прогонени в морето.

Чърчил дръзко заяви‚ че тази война ни струвала 75 хиляди убити‚ т.е. двойно повече от похода ни на запад. Нещо повече‚ той отиде до там‚ че нареди на своите платени креатури да съобщят на англичаните‚ сред които вече рядко се намират интелигентни хора‚ че английските войски‚ след като са избили голямо количество германци‚ са се отдръпнали‚ отвратени от тези жертви. И това било единствената причина‚ поради която те отстъпили.

Следователно‚ австралийците и новозеландците би трябвало да бъдат още в Гърция‚ ако англичаните в рядката си смесица от лъвско безстрашие и детска добросърдечност не бяха избили толкова много германци‚ тъй че са се оттеглили от отвращение и ужас пред собствените си подвизи. Качили са се на корабите и отплували. Сигурно по тази причина ние намирахме убити само австралийци и новозеландци или такива вземахме в плен. Ето какво е позволено да се разказва днес на публиката в една демокрация.

Сега‚ с няколко кратки цифри ще ви съобщя резултатите от този поход. В хода на операциите срещу Югославия‚ като се оставят настрана войниците от германска националност‚ както и хърватите и македонците‚ които в повечето случаи са били веднага освобождавани‚ са взети само сръбски пленници: 6‚298 офицера и 337‚864 войника. Тези цифри не са окончателни‚ а представляват сводките от досегашните преброявания. Броят на гръцките пленници са кръгло 8‚000 офицера и 210‚000 войника. Но тези цифри не могат да се преценяват по същия начин‚ тъй като тези пленници‚ доколкото се касае за гръцката македонска и епирска армии‚ бяха обкръжени и принудени да капитулират вследствие на съвместните германско­италиански операции. И гръцките пленници‚ с оглед на общо взето храброто воюване‚ бидоха и биват веднага освобождавани. Броят на пленените англичани‚ новозеландци и австралийци възлиза на над 9‚000 души офицери и войници.

Засега взетите трофеи не могат да бъдат установени даже и приблизително. Нашата част от тях‚ придобита от действията на германските войски‚ според досегашните изчисления‚ възлиза на над половин милиона пушки‚ над 1‚000 оръдия‚ хиляда картечници‚ противосамолетни оръдия‚ гаубици‚ много моторни коли и големи количества муниции и снаражение. Към това бих искал да добавя и числата за потопения от въздушната флота неприятелски тонаж. Унищожени са 75 кораба с 400‚000 тона. Повредени са 147 кораба с 700‚000 тона.

Тези резултати бяха постигнати с участието на следните германски сили:

  1.  
  2. За бойните действия на югоизток‚ бяха предвидени общо 31 пълни и две непълни дивизии. Тези сили бяха готови за военни действия на местоназначението си в разстояние на седем дни.
  3.  
  4. От тях са взели участие в битките в същност 11 пехотни и планински дивизии‚ шест броневи дивизии‚ три пълни и две непълни моторизирани дивизии от войската и гвардията.
  5.  
  6. От тези войскови части единадесет се биха повече от шест‚ а десет по­малко от шест дни.
  7.  
  8. В боевете не взеха никакво участие единадесет бойни части.
  9.  
  10. Още преди завършване на бойните действия в Гърция бяха изтеглени три войскови части. Три други не бяха изпратени на местоназначението си‚ защото нямаше вече нужда от тях. По същата причина две бойни единици бяха задържани на мястото на дислокацията им.

В битките с англичаните влязоха изобщо само пет войскови части. От принадлежащите към тях три броневи дивзии‚ в боевете участвуваха само две. Третата не беше вече нужна при това развитие на бойните действия и също беше задържана и изтеглена.

На края установявам‚ че в битките срещу англичани‚ новозеландци и австралийци са взели всъщност участие само 2 броневи дивизии‚ една планинска дивизия и гвардията. Загубите на германските сухопътни и въздушни сили‚ както и на гвардията в този поход‚ са най­малките‚ които сме дали до сега. В сраженията срещу Югославия‚ Гърция‚ респективно Великобритания‚ германските войски са претърпели следните загуби:

От сухоземната войска и военната гвардия 57 офицери‚ 1‚042 подофицера и войника – убити; 181 офицера‚ 3‚571 подофицера и войници – ранени; 18 офицера и 372 подофицера и войника – в неизвестност.

От въздушните сили: 10 офицера‚ 42 подофицера и войника – убити; 36 офицера‚ 104 подофицера и войника – в неизвестност.

Драги народни представители!

Отново трябва да кажа‚ че ние чувствуваме тежката загуба‚ която понасят отделните засегнати семейства и че целият германски народ е съпричасен към тях и им благодари от все сърдце. Общо погледнато‚ обаче‚ тези загуби са толкова малки‚ че са напълно оправдани за постигнатите цели‚ за концепцията и времетраенето на този поход‚ за ръководството на военните действия и за тяхното провеждане. Професионалното превъзходство на нашето военно ръководно тяло‚ нетърпящо никакви сравнения‚ високите постижения на нашите войници‚ по­добрата екипировка‚ високото качество на нашите муниции‚ както и хладнокръвието и храбростта на отделния войник‚ ни дадоха възможността да извоюваме с толкова малко жертви един наистина исторически решителен успех и то по същото време‚ в което двете съюзни сили на Оста също успяха да сломят в Северна Африка в разстояние само на няколко седмици тамошните британски бойни сили. Ние не можем да не установим връзката между бойните действия‚ водени от генерал Ромел в Африка‚ и италианските бойни сили за завладяването на Киренайка‚ както и бойното участие на германските войски на Балканския полуостров.

Един от най­големите дилетанти в стратегията претърпя по едно и също време поражения на два фронта. Че този човек‚ който във всяка друга страна би бил изправен пред военен съд‚ а в своята родина бива адмириран като министър­председател‚ това не е признак на древното снизхождение на римските сенатори към своя пълководец‚ победен в честен бой‚ а доказателство за онази слепота‚ в която боговете хвърлят ония‚ които искат да погубят.

Последствията от този поход са извънредно важни. Пред вид на извиканата от обстоятествата възможност Белград отново да предизвика пожар‚ което се поощрява от една малка клика съзаклятници в него‚ окончателното премахване на тази опасност е успокоение за цяла Европа. По този начин Дунавът е обезопасен като важен съобщителен път‚ за дълго време от саботажни действия. Съобщенията са възстановени отново в пълен размер.

Освен една скромна поправка на накърнените след Световната война негови граници‚ Германският Райх няма никакви особени териториални интереси в тези области. В политическо отношение ние сме заинтересувани само в запазването на мира на Балканите‚ а в стопанско отношение – в създаването на един ред‚ който подпомага всички производства на блага и урежда взаимоизгодния стокообмен. Зачитането на етнографските‚ историческите и стопански интереси‚ лежи в духа на една по­висока справедливост.

При така изградените взаимоотношения Германия е само заинтересован зрител. Радваме се‚ че нашите съюзници сега са в състояние да удовлетоворят своите справедливи национални и политически амбиции. Радваме се от създаването на независима хърватска държава‚ с която се надяваме да постигнем в бъдеще сътрудничество на основата на приятелство и доверие. Особено в областта на стопанството това може да бъде само от полза и за двете страни. Фактът‚ че унгарският народ направи решителна крачка в ревизията на наложените му навремето несправедливи мирни договори‚ ни изпълва с чувство на доволство и сърдечна съпричастност.

Особено ни вълнува поправянето на извършената на времето неправда спрямо България. Сега‚ след като германският народ‚ със силата на своето оръжие осъществи тази ревизия‚ вярваме‚ че сме дали на нашите верни бойни другари от Голямата война една историческа отплата.

Нашата съюзница Италия заслужи сама териториалното и политическо влияние‚ което тя ще оползотвори за напред в територално и политическо жизнено пространство‚ извоювано с цената на големи жертви от октомври миналата година‚ за бъдещото благо на Оста.

Ние откровено сме изпълнени с чувство на състрадание към победения нещастен гръцки народ. Той стана жертва на своя крал и на един малък заслепен кръг от ръководната клика. Обаче гръцкият народ воюва толкова храбро‚ щото и неговите неприятели не могат да не му отдадaт заслуженото. Сръбският народ ще дoстигне‚ може би‚ до единственото правилно заключение‚ че офицерите­превратажии докараха катастрофата и нещастието му.

Обаче този път всички засегнати държави‚ които се пожертвуваха за интересите на своите водачи‚ няма да забравят толкова скоро особено неблагодарния начин‚ по който бяха изоставени от тях: мавърът свърши своята работа‚ сега вече той не е нужен. Рядко е съществувало по­цинично отношение към жертвата на малките народи‚ отколкото в този случай. Защото да подстрекаеш цели нации да влязат като твои помощници в една война и след това да заявиш‚ че по начало не се е разчитало на никакъв успех‚ а чрез тях е заставен друг народ да воюва‚ който не е желал това‚ е сигурно най­голямото безсрамие‚ осъществено някога в световната история.

Само в една епоха‚ в която капиталистическата жажда за пари се съчетава с политическо лицемерие‚ както в днешните наши демокрации‚ може до такава степен да не се чувствува липсата на чест при един такъв начин на действие‚ шото отговорните за нещастието на други народи не само да не се срамят‚ а дори и да се хвалят пред обществеността с престъплението си.

Народни представители! Членове на Райхстага!

Разглеждайки последния поход‚ отново ясно съзнаваме какво голямо значение има предварителното обучение на войниците и безукорната им екипировка. Ние можахме да спестим толкова много кръв и жертви‚ само благодарение на това‚ че се работи с пот на челото. Онова‚ което нашите войници научиха през време на своето постоянно и трудно обучение‚ беше от особено голяма полза за тях в тези бойни действия. С един минимум от жертви се постигнаха максимални резултати‚ благодарение на това обучение‚ на професионализма на германските войници и техните ръководители. Този минимум от жертви се дължи и на максималното обурудване и високото качество на оръжието и мунициите. Аз не принадлежа към онези хора‚ които разглеждат войната само като материален проблем. Материалът е мъртъв‚ само човекът го оживотворява. И най­добрият войник е осъден на неуспех‚ ако му се даде лошо или недостатъчно оръжие в ръката. Затова животът на много наши синове е в ръцете на Родината. Нейната пот може да спести кръвта на нашите войници. Ето защо най­висш дълг на германския народ е да направи всичко за нашия боен фронт‚ да му даде оръжието‚ от което той се нуждае.

Трябва да се знае‚ че наред с всички други причини‚ които доведоха навремето до загуба в Световната война‚ влияние оказва в края на краищата и липсата на нов род оръжие‚ подходящо за нападение и отбрана. Именно в този поход‚ нашите войници доказаха на какво са способни. Родината никога няма да забрави индивидуално и общо преодоляните трудности. Каквато и колосална работа да предостави тя от своя страна на нацията в нейната съдбоносна битка‚ тя пак нямаше да достигне постигнатото. Онова‚ което милиони наши мъже осъществяват‚ трябва да осъществяват и ще осъществяват на фронтовете и за напред. Не искам някога някоя държава да се похвали‚ че е надминала тези наши постижения. Но‚ не само това! Всички ние имаме за дълг да не се намалява‚ а постоянно да се увеличава превъзходството‚ което притежаваме. Това не е въпрос на капитал‚ а въпрос на огромен труд‚ а с това – на нашата воля и нашите способности. Аз мисля‚ че за всичко това германското момиче и германската жена могат много да допринесат. Милиони германски жени работят на полето и с тежък труд заместват мъжете. Милиони германски жени и момичета доказват своите качества във фабрики‚ работилници и работни обекти. Не е несправедливо да изискваме от останалите да вземат пример от тези милиони германски трудещи се сънароднички. Защото‚ въпреки‚ че днес сме в състояние да мобилизираме на фронта на труда за победата в тази война повече от половин Европа‚ на несравнимо по­голяма висота стои като най­ценна ядка в този трудов процес нашият собствен народ. След като демократическите подстрекатели на една страна‚ на която германският народ не е сторил никога нищо лошо‚ но които твърдят‚ че той искал да ги унищожи‚ не е нищо друго‚ освен абсурдна лъжа‚ то тези демократи заплашват‚ че ще задушат неудобната им националсоциалистическа народна държава. И това щели да постигнат с финансиите на своята капиталистическа система и с материалното им производство. На тях може да им се даде един­единствен отговор: германският народ никога вече няма да преживее времената на 1918 г.‚ а ще постигне още по­големи успехи във всички области на националната съпротива. Той ще се сплоти още по­фанатично с мисълта‚ че нито силата на оръжието‚ нито времето ще могат да извият неговия гръбнак‚ камо ли да го пречупят.

Затова той ще запази преимуществото на своето въоръжение и няма да допусне при никакви обстоятелства да се намали това негово предимство. След като сега германският войник притежава най­доброто оръжие на света‚ то до края на тази и в идващата година‚ той ще получи още по­модерно оръжие. След като сега той не е материално обременен в своите действия‚ за разлика от Световната война‚ то и в бъдеще такова бреме няма да се яви‚ а и дори да се яви‚ ще бъде понасяно по­леко. Следователно‚ задължени сме да подчиним цялата работна енергия на нацията на този колосален процес на въоръжение‚ ненадминато досега в световната история. Съответните нужни мерки ще бъдат взети с националистическа решителност и воля.

Освен това‚

Драги народни представители‚

членове на германския Райхстаг

мога да ви уверя‚ че очаквам с пълно спокойствие и най­голямо доверие бъдещето. Германският Райх и неговите съюзници представляват във военно‚ стопанско и преди всичко в морално отношение една мощна сила‚ която превъзхожда всяка възможна коалиция в света‚ а германските войски ще действуват винаги и навсякъде‚ когато и където това е необходимо.

Германският народ ще съпровожда със своето доверие пътя на своите войници. Той знае‚ че сегашната война е само следствие от алчността на няколко международни подстрекатели и на омразата на стоящите зад тях еврейски демокрации. Тези престъпници отхвърлиха всяка германска готовност за мир‚ защото това противоречи на техните еврейско­капиталистически интереси. Който си позволява‚ обаче‚ при едно такова сатанинско начинание да говори за Господа‚ той светотатствува пред Провидението и‚ ние вярваме дълбоко в това‚ че той не може да пожъне нищо добро‚ освен гибел. И така‚ днес се борим не само за нашето собствено съществувание‚ а освен това и за освобождението на света от едно съзаклятие‚ което подчинява по най­безскрупулен начин щастието на хората и народите на своя нисък егоизъм.

Националсоциалистическото движение победи навремето в продължение на 15­годишна борба неприятелите си във вътрешността на страната. Националсоциалистичеката държава ще съумее да се брани и от външните си неприятели.

Годината 1941 трябва да бъде и ще бъде вписана в историята като година на нашия най­голям възход! Германските войски‚ сухоземни‚ моски и въздушни‚ ще изпълнят дълга си в този дух.

Позволете ми да изкажа на това място моята благодарност на германските войници‚ които постигнаха в новия поход неимоверни висоти‚ както и на германския народ по градове и села‚ който допринесе със своето трудолюбие и упорита работа за тези успехи. Особена благодарност изпращам и на онези сънародници (Volksgenossen)‚ които паднаха като жертва в тази война ранени и убити‚ както и на близките им‚ които жалеят за тях. И като устремим сега нашия поглед към всевластния Вседържател на съдбата‚ нека да му изразим своята особена благодарност‚ че Той направи възможно постигането на тези голями успехи с толкова малко кръв и жертви. Ние може само да Го помолим‚ да не ни напуска и в бъдеще и да бди над нашия народ. Каквото зависи от нашите сили‚ за да се браним от нашите неприятели‚ ние ще го направим. В нашата страна се съживи един дух‚ който светът никога няма да може да укроти и надвие! Нашият народ беше завладян от едно национално чувство на общност‚ изпълнено с вяра в бъдещето! Това‚ което извоювахме‚ след дълги лутания и вътрешни борби‚ и което ни изпълва с гордост пред другите народи‚ вече няма да може да ни бъде отнето от никоя сила в света.

Във века на еврейско­капиталистическата златна‚ съсловна и класова лудост‚ националсоциалистическата народна държава се издига като железен паметник на социалната справедливост и ярко благоразумие. Тя не само ще устои на тази война‚ но ще пребъде и през идващото хилядолетие!"

* * * * * * * *

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch