Nazi Lauck NSDAP-AO Bulgarisch bul05 . . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Bulgarisch

Предвестници на Великогерманския Райх о т Т е о д о р Е г е р т . Голямата религиозна и политическа борба , която се разрази под името “30-годишна война” /1618 – 1648 / на германска почва , направи Свещения Римски Райх бойно поле на почти всички европейски народи. Мирът, сключен в Мюнстер и Оснабрюк /1648 / , запази само държавноправните рамки на Германския Райх. Вътрешната единна сила , обаче , бе почти унищожена , вследствие Тридесетгодишната война ; постигнатата пълна и вътрешна самостоятелност на германските династии предизвика образуването на съвсем нови групи на силите във вътрешността на тогавашния Райх . Но съдбата бе предопределила , Бранденбургското Курфюрство в сърцето на Свещения Римски Райх , да има щастието да се управлява от три следващи почти непосредствено една след друга големи владетелски личности. Първата от тия световно исторически фигури бе Фридрих Вилхелм / 1640 – 1688 / , записан в рамките на историята под името " Велик Курфюрст " . Когато Фридрих Вилхелм взе напълно управлението на почти съсипания от войната Бранденбург , това Курфюрство бе разкъсано на три части. Най-крайното крило на изток образуваше херцогството Прусия , което бе разделено от самия Райх чрез полските области. След това идваше като център Бранденбург и като трета част се простираха бранденбургските страни на Рейн , които бяха пак разделени чрез самостоятелни германски княжества. Фридрих Вилхелм успя , чрез ловка външна политика , да обедини тези области , да ги увеличи и същевременно да създаде в страната държавноправни норми , върху които неговите велики наследници можаха да изградят Пруската държава. Великият курфюрст управляваше една страна три пъти по-голяма от тогавашна Саксония ; въпреки това , неговата държава не можеше да се сравнява с тогавашните велики сили Англия , Франция и Австрия . Историческото му значение се състои в това , че въпреки тази незначителна сила , той можа да наложи своята воля и да повлияе решително върху големите европейски въпроси за политическото равновесие на силите . Заради това , най-големият германски учен по естествено право на онова време , Самуел фон Пуфендорф / 1632 – 1694 / , го нарече "идеалният Фюрст" , чийто героични дела излъчваха мир , справедливост , търпимост и свобода на мисленето . И големият философ Лайбниц / 1646 – 1716 / виждаше в него един от най- големите мъже на тогавашната епоха . Великият Курфюрст остави на своите наследници уравновесен държавен бюджет , малка , но победоносна армия и , което бе най-важното , той издигна своята страна до европейска сила. Характерно за неговите идеи и планове е създаването на една малка , търговска и военна флота , с която той дори спечели една област в Западна Африка на Гвинейския бряг чрез договор с местното население. Въз основа на неговата държавно-политическа дейност , неговият син Курфюрст Фридрих III / 1688 – 1713 / , можа под името Фридрих I през 1701 год. да добие в Кьонигсберг пруската кралска корона. Неговият син , Крал Фридрих Вилхелм I Пруски / 1713 – 1740 / , е основател на онази Прусия , която за света стана едно политическо понятие. Този втори от голямо значение Хохенцолер остана непознат за околните. Самият му син , Фридрих II Велики , позна , едва след трагичното стълкновение със своя баща , величието на този владетел. Фридрих Вилхелм I , този пестелив мъж на Прусия, с право се смята за създател на пруския държавен дух. В чиновничеството , в офицерския корпус , Фридрих Вилхелм I създаде с упорит труд и често със силна съпротивна сила , двата основни стълба , върху които почиваше организацията и стопанският напредък на държавното дело в Германия през 18 век . Също както и неговият дядо , той никога не забрави селяните и ги пазеше от каквото и да било посегателство, от където и да идваше то. И днес още не се забравя в Европа , че Фридрих Велики позволи да се заселят в Източна Прусия селяните , които бяха изгонени от Залцбургския владика поради тяхната вяра. Той следваше примера на Великия Курфюрст , който позволи на изгонените хугеноти от Франция да се заселят в неговата държава и с това осигури на страната си една ценна човешка сила. Когато неговият син Фридрих II , наречен Велики / 1740 - !786 / , наследи своя баща , наследството бе вече увеличено във всички насоки. Една бойна , отлично въоръжена армия от сто хиляди души , пълни държавни каси и високо морално чиновничество , както и едно трудолюбиво население , стояха на страната на младия крал. Реални идеи и смелост са необходимите предпоставки за един голям управник ; те бяха силата на третия Хохенцолер. С право той доби името Велики , защото израстна в борбата със силата на съдбовното. Омраза и ненавист у неговия съсед го заставиха да води големите , така наречените "силезийски войни" . Те бяха наречени така , защото борбата се водеше за провинцията Силезия , която Фридрих Велики искаше да притежава против волята на австрийската императрица Мария Терезия. И ако делата на краля-пълководец в двете първи войни в Силезия , увенчани с победите при Молвиц и Хохенфридберг, предизвикаха възхищение в Европа , то през третата – Седемгодишната война / 1756 – 1763 / - покрай блестящите победи / Лойхтен , Цондорф , Розбах / , не по-малко и обратните удари , го издигнаха до върха на неговото пълководство. Самите негови противници в Австрия , Русия , Швеция и Франция се възхищаваха от неговото отстъпление в борбата му при Колин на 18 юний 1777 година срещу армията на императрица Мария Терезия. Значението на Фридрих Велики за силата на Прусия бе така голямо , че германският свят като омагьосан отпраяше погледа си към него , а философът Кант / 1724 – 1804 / с право нарече този век на негово име. Също и младият Гьоте призна духовното и политическо величие на този гений. Макар че имаше различия между тези три велики личности , те криеха нещо общо в себе си : характер , здрава мисъл , пропита от голям идеализъм. И тримата бяха заклети врагове на материалистичното доволство и дадоха живота си в служба на своя народ. Трагичното в съдбата на Германската нация е , че Фридрих Велики трябваше да води своите боеве срещу втората тогава голяма германска сила – Австрия , под ръководството на императрица Мария Терезия. Докато на север под ръководството на тримата споменати владетели , Германия се оформи като политическа сила , Мария Терезия създаде на юг ценности , които още тогава бяха от полза не само за германска Австрия , но и за всички останали народи , свързани с нея. Така се създадоха основите , без които нито Вторият Райх на княз Бисмарк , нито Третият Райх на Адолф Хитлер , биха били възможни. Адолф Хитлер познава дълбоко това развитие и затова на 21 март 1933 г. в Потсдам той потвърди историческата сила и значение на Пруския дух , свързани с величието на Германския народ , а пет години по-късно , на 15 март 1938 г. във Виена , при възвръщането на Австрия към Райха , изповяда , че в този час той постига най-големия успех на живота си. / Сп. " Нова Европа " , Година IV , кн.6 от 28 март 1942 г. /

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch