Nazi Lauck NSDAP-AO Bulgarisch bul06 . . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Bulgarisch

ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА ЯПОНСКИТЕ ПОБЕДИ Реч , проиэнесена на тържественото събрание в Академията на науките , на 01. Март. 1942г. , по случай основаването на Българо - Японското дружество в София . Речта е изцяло отпечатана във в.”Народна отбрана “ , броеве 111 и 112 от 18 – ти и 25 – ти март 1942 г. Също и във в.”Bulgarische Wochenschau " от 09.Април.1942г. , под заглавие : “ Die geistigen Grundlagen der japanischen Siege " . Цял свят е смаян от блестящите японски победи . И всички се питат : на какво се дължат те ? Оръжието е еднакво эа всички , но духът , който го движи , е различен . И тъкмо тая раэлика в духовния склад на японския народ и на неговите противници съставя основата на японските победи . Една 120 милионна република/САЩ-бел. на ред./ , с неизчерпаеми средства и беэгранично високомерие , не смее и не може да прати подкрепления на молещите я за помощ нейни войници . Една вековна империя , владееща четвърт от земното кълбо , гледа беэпомощно как падат нейните могъщи крепости , как се руши морското и владичество , но не може да си помогне сама - и моли ту китайци , ту болшевици , ту холандци да я спасявят . Япония , напротив , не иска помощ от никого , нито дори от така близкото и Манчукуо. Японският народ гордо се въэправя срещу своите могъщи врагове ,търси ги по вода и по суша , эа да премери силите си с тях . Япония е уверена в себе си и нейната самоувереност се потвърждава от фактите . Эащото японският народ има духовни добродетели , които англосаксонците отдавна са заместили с лицемерие. А стара истина е , че колосалното напрежение на една война се удържа със себеотрицание , а не с егоиэъм : побеждава се с кръв , а не със злато. По- силен е онэи народ , който е натрупал духовни капитали : любов към отечеството , готовност эа саможертва , вътрешно единство , вяра в своята историческа мисия . В това отношение Япония е много по-богата от империите на златоносната демокрация и фалшивото човеколюбие . Японецът е дълбоко религиозен , затова целият му духовен живот е пропит с мистична углъбеност,искреност и чистосърдечие . За японеца е малко да обича родината си – той я обожава . Окичва я с цветя , възпява я в стихове и музика , възпроизвежда я в чудни по изящество картини . Той чувства , че душата му е свързана с родната земя ,тъй както е свързана и с безсмъртните богове . Има религиозни церемонии , които изразяват тази мистична връзка – например периодичните процесии до свещената планина Фуджи , с красивия угаснал вулкан ,където поклонниците се молят на боговете за своя народ и за императора . Японецът слива душата си с околната среда. Той и неговата родна земя са едно цяло. “Ние вярваме – пише един японски автор – ние вярваме дълбоко в сърцето си , че всеки един от нас е това , което са направили от него вълните на морето ,вулканичните планини и незнайните сили ,които коват съдбата на човека “. Това божествено сливане на човека с природата е основа на най-старата японска религия ,наречена "шинто". Тя именно съставя и до днес ядката на японския философски и политически светоглед. – Върховното божество е Богинята на Слънцето /Аматерасу Омиками/, от която именно произлиза днешната японска династия. Тя е най-старата в световната история : в 1940г. бе отпразнувано 2600-годишното непрекъснато съществуване и царуване на династията . И днес още японците неизменно вярват в божествения произход на своя император – една вяра ,която има извънредно голямо значение за управлението и за политиката на държавата. Понеже императорът олицетворява държавата и упражнява в нея върховната власт , то религията шинто ,която е общ светоглед , се превръща в политическо верую. И така , религия , светоглед,държава и политика се сливат в едно цяло ,което намира върховен израз в лицето на Императора. По този начин пълното духовно и политическо единство , към което европейските народи се стремят по всевъзможни пътища , съществува в Япония открай време . Националната религиозност се поддържа с традиционни и рационални средства . Редица старинни церемонии се изпълняват и днес , във века на техниката и безверието . Не само Императорът и Родината , но всичко национално се обожава .Заслужилите на Отечеството мъже , особено падналите за Родината войници , се причисляват в лика на националните светци,или,както ги наричат самите японци ,те стават ками ,т.е. обожавани отци на народа. Това канонизиране се извършва по правилата на една старинна религиозна церемония . Няма по-голяма гордост и щастие за едно японско семейство от тази - да бъде един член на семейството причислен към редицата на “ками”. В училищата децата и юношите , както и студентите ,се въэпитават в духа на националната религияи на държавното “шинто”. Всеки висш държавен чиновник , цивилен или военен ,вярва ,че боговете следят неговата дейност . Когато поема поста си , той отива в свещената долина Изе , където дава обет за вярна служба пред боговете и пред свещените гробове на националните херои. А когато напусне поста си , той пак отива там , за да изпита съвестта си и да даде отчет пред неподкупния съд. Към този религиозен мистицизъм , като прибавим суровия климат на Япония и тежката борба за съществуване – става ни ясно и на нас , европейците , защо японецът е равнодушен към смъртта , защо японските летци се хвърлят върху вражеските дреднаути заедно със самолетите си , защо японските щурмоваци събарят така бързо и лесно наглед , най – силните крепости на света . + + + + + + + 25 столетия японците живееха на своите острови , напълно изолирани от европейската и американската цивилизации. Но към средата на миналия век се случи нещо съдбоносно : американската плутокрация изпрати бойния си флот в японските води и насила застави правителството да отвори вратите на Япония за американските търговци. От този час нататък започна едно продължително нахлуване на чужди материални и духовни елементи . Японският национален бит , светогледът , държавното управление и политиката бяха поставени на голямо изпитание . - Между скоби би могло да се каже , че и България бе подложена на такова нахлуване отвън : почти по същото време българският народ бе заставен от своите водачи да напусне много от вековните си традиции и да възприеме нашироко западноевропейската култура. Пораженията на либерализма са известни. В Япония,обаче, стана нещо друго -–японската традиция се огъна ,но несе причупи. “Страната бе наводнена – пише японският публицист Уйехара , от полуразбрани учения върху laissez faire , върху утилитаризма, индивидуализма и теорията на обществения договор . Във времето от 1874 до 1889год. Либерализмът достигна най-високата си точка на влияние в Япония”.- Тъкмо в 1889 год. Държавният съвет изработи един проект и го предложи на Императора за одобрение. Тази октроирана конституция е в сила и досега . Макар , че тя не беше напълно либералистична /каквато е нашата например/ ,все пак свойствените на системата недъэи не закъсняха да се проявят . От новия демократичен строй най – напред се възползува капиталът. Застанал върху принципа на”Лесе-фер , лесе – пасе “ , капиталистът смяташе , че му е позволено всичко , що не е забранено от законите. По примера на англоамериканските демокрации започнаха бързо да се образуват тръстове ,които командваха не само трудовия пазар и цените на стоките,но и властващите партии. Впрочем ,това е обикновено явление в парламентарните демокрации , па и в привидно авторитарните управления. Образуваха се политически партии ,които разединяваха единния народ , а през време на изборите водеха ожесточена борба ,като същински врагове . Макар че системата не беше чисто парламентарна , все пак имаше години , когато партиите , подкрепяни от едрите капиталисти , смогваха да образуват парламентарно мнозинство , хомогенно правителство и да заповядват на всички свои сънародници тъй , както диктуваха партийните интереси. Единствената спирачка оставаше Императорът , чието положение на “тено” не беше съществено променено . И в частният живот либерализмът започна своите поражения. Между типичните японски къщи започнаха да се издигат кантори и магазини по американски образец. Между сивите”кимона” започнаха все по-често да се вмъкват , като дисонанс европейските костюми на младежите. Множество състоятелни студенти заминаха за Европа или Америка да учат висша наука и се връщаха донякъде поевропейчени. Нужно е да се отбележи , че това отклонение от вековните традиции бе засегнало само повърхността - интелигенцията и заможната младеж , докато масите оставаха чужди и донякъде враждебни на новото.Това обстоятелство е много важно , защото националистичната реакция намери жива опора у народа и затова се наложи така бързо и основно. Поради геополитически и други причини , Япония беше длъжна да посегне към азиатския континент за да спаси народа си от изгладняване и задушаване. Но в този естествен стремеж , Япония срещна съпротивата на големите грабливи демокрации.- В 1922 год. Англия се отказа от дългогодишния си съюз с Япония и под натиска на САЩ се нареди между японските врагове.Започна дипломатическото обкръжаване на Япония.Китай беше използван като инструмент на англосаксонския империализъм. Корея и Манчукуо бяха застрашени. Япония видя , че демокрациите я изправят пред смъртна опасност . И здравият народен инстинкт се приготви за борба . Обаче , за предстоящия гигантски двубой беше необходимо народът и държавата да се преустроят . Защото либерализмът разединява народните сили и разхлабва държавната машина . Противодемократичното движение започна от войската , която винаги е била неприязнено настроена към партийния режим . Борбата трая няколко години и бе изпъстрена с демократични епизоди . Обаче войната в Китай даде надмощие на военната партия и на нейния уклон към национализъм и авторитаризъм . От този момент започна бързото вътрешно преустройване на Япония , което я подготви организационно за сегашната война и я сближи идеологично с националсоциалистическа Германия и фашистка Италия . Юридическият израз на този държавен и национален завой е законът за мобилизацията от 31 март 1938 г. В чл. 1 се казва : “ Националната обща мобилизация обхваща надзора и използването на всички политически и веществени средства , с цел да се постигне пълното развитие на всички държавни и национални сили в случай на война или на тежки изпитания . “ С тази “военна конституция “ фактически беше отменена , или поставена на втори план , съществуващата вече либерална конституция . Установи се политическо и стопанско водачество . Оставаше да се изгради новият строй . В 1938 година княз Коное се опита да образува една единствена партия. Обаче старите партизани бяха още силни и му оказаха съпротива . Тогава той се задоволи с основаването на един “ Комитет за национална и духовна мобилизация “. Този комитет канализира всички национални сили , които разпръснато се бореха против външните либералистични и други нахлувания . Първи се притекоха японските младежи . Тяхното възвръщане към традицията беше стихийно . Японските студенти искаха да заемат от чужбина само техническите знания , но да запазят душата си национално чиста . Започна сегашната война . За японците ставаше все по ясно и по-ясно , че и техният час наближава . Изолирана в Тихия океан , заобиколена от многомилионни врагове , Япония имаше да се бие наистина за живот или смърт . Пред тази съдбоносна задача движението на военните и на националистите се засили още повече и обхвана целия народ . Партизаните най-после отстъпиха и се наредиха зад движението на княэ Коное . Държавният съвет на Императора взе връх над парламента , който впрочем , беше станал безпартиен . Свободният спекулативен капитализъм бе изместен от ръководеното стопанство . На мястото на партийната политика се възправи една единна държавна политико-организационна мобилизация на японския народ . При този нов вътрешен ред японската национална войска тръгна на бой , обхваната от един общностен дух , насочвана от една единна воля , имаща една едничка цел . Пред тази национална стихия трябваше да паднат всички препятствия . Срутването на англоамериканските крепости , отстъплението на пъстрите войски – победата на едните и поражението на другите – са логическите последици на един неизменен социологичен закон – кръвта побеждава златото. Тъкмо тук трябва да се търси родството между нас ,българите , и японците . Такава близост съществува и то доста отдавна. Иначе са психологически необясними искрените симпатии , с които българите посрещаха новините за японските победи през време на руско-японската война , макар че русите ни бяха толкова близки по раса и по вяра . По-въэрастните от нас още помнят имената на прославените тогава генерали : Ояма , Куроки , Оку , Нодзу , адмирал Того … Още си спомнят оживените и трогателно-наивни спорове по селските кръчми за падането на Порт- Артур …Като войнишки народ , ние се възхищавахме от японците и отправяхме горчиви укори към пословичната руска некадърност . След 7-8 години избухна Балканската война. Един беден и скромен народ превърна палешника в меч и смая света със своя боен устрем . – И в далечна Япония се пробуди духовната близост с нас . Японските вестници с едри букви съобщаваха за нашите победи ; общественото мнение с възторг следеше вихъра на нашите победни знамена – победителите от Порт-Артур и Цушима изразяваха шумно своите симпатии към победителите в долината на Марица . – И така изникна , в самата Япония , признанието , че българите са “Японците на Балканите “. През Световната война , в която , впрочем , Япония взе малко участие , старите далечни приятели не промениха чувствата си към нас – едно явно доказателство за това е трогателното съчувствие на японския военен аташе , член на екзекутивната съглашенска комисия в София , към нашата несправедлива съдба . Какви услуги оказа той на българската войска , добрите българи знаят и никога няма да забравят. Днес историята се повтаря . В сегашната война , към чистите симпатии на един войнишки народ се прибавя и една дълбока народна интуиция : българският народ интуитивно разбира , че японските победи , макар и да са нанасяни на хиляди километри далеч от тука , ползват пряко и България , която е член на Тристранния пакт и, следователно,е свързана със съдбата на своите съюзници . Падането на Сингапур , Тихоокеанските острови и Рангун пресякоха притока към английската източна армия , която имаше в своите далечни сметки разорението и на България. На тази интуиция и на чистия възторг на един войнишки народ към друг народ с военни добродетели се дължат хилядите писма и телеграми ,които японската легация в София получава от всички краища на България , от градове и села , с поздрави и съчувствия за големите победи . Кои скромни български селяни са се трогнали така много от японската войска ? Не е мъчно да се отгатне : това са преди всичко ветераните от двете наши войни ; това са героите от сто полета бойни,които знаят да ценят храбрия войник , па бил той на хиляди километри далеч от България . Японците , доблестни и скромни , не се забравят от своите победи . С любов те си спомнят за своя стар приятел и почитател – българския народ и го надаряват със своето доброжелателство. Мисля , че няма да издам държавна тайна , ако съобщя една мисъл на японския представител в София г-н Ямаджи , казана ни в частен разговор преди няколко дни : - В сегашните си граници – каза той – България има бляскаво бъдеще . Япония се радва на българското национално обединение и има интерес от една велика и всестранно мощна България . Тия изрази на взаимно приятелство , почит и симпатия - са здравите основи на едно още по-тясно и реално-плодоносно приятелство и сътрудничество между двата народа и двете държави : между великата японска империя , организатор и водач на Азия , и велика България , която ще устрои новия ред на Балканите . /Списание “Българска военна мисъл , 1942 г./

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch