Nazi Lauck NSDAP-AO Bulgarisch bul15 . . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Националсоциалистически

Известия

( NS-Nachrichten )

Едно интернет–издание на NSDAP / AO

NSB #106 - IV/2000 (111)

Impressum

BестникНационалсоциалистически известия “ излиза регулярно на много езици – немски , английски , унгарски , финландски , френски ,холандски , испански , португалски , италиански , а съвсем отскоро и на български .

Абонаментът за 12 последователни броя струва 50,00 ДМ .Приема се всяка една конвертируема валута ( само в книжни банкноти – никакви монети и никакви чекове )

Bсички германски и английски издания на вестник „ Националсоциалистически известия “ са въведени на 650 – мегабайтов компакт–диск ( CD-ROM in Microsoft Publisher 98® ) , който може да си поръчате срещу 20,00 ДМ .

NSDAP / AO подпомага излизането на следните националсоциалистически издания :

1. NS KAMPFRUF ( Националсоциалистически боен зов ) – списва се на германски език , абонамент : 50,00 ДМ за 12 последователни броя , излиза 6 пъти годишно , формат А3 .

2. THE NEW ORDER ( Новият Ред ), едно националсоциалистическо издание на английски език , абонамент : 100,00 ДМ за 12 последователни броя , излиза на всеки два месеца , формат А3 .

3. FAEDRELANDET ( Отечество ) , излиза на датски език , формат А2 , един съвместен проект на NSDAP / AO и DNSB ( Postbox 32 , DK – 2670 , Greve , Danemark )

4. БОРБА , националсоциалистически боен лист , списва се на български , формат А4 , за поръчки се обръщайте към : avitohol88@mail.com .

Достойни съратници–националсоциалисти са винаги добре дошли при нас !

Също така , внимателно разгледайте нашата подробна ценова листа и особено указанията за сигурност ( Sicherheitshinweise – точка 25 в българския отдел на www.nazi-lauck-nsdapao.com )

НИЙ ИДЕМЪ !

Акционен Репортаж, 25-ти Ноември, 2000 (111), Берлин

Берлин, 08:30 сутринта, Гара Берлин-Шонефелде. Ескадрон от местната полиция подкрепен от части на БГС, всичките тежко въоражени, бяха заградили гарата и съседните райони. Беше напрегнато…….Тогава постепенно започнахме да пристигаме. Автобус след автобус, идваха съратници от цяла Германия; първо дойдоха бойците от секцията на НДП от Баден-Вюртемберг, след това от Бавария, накрая от Франкфурт и други места. Хората се поздравяваха един друг, строяваха се и чакаха да започне планираното за 12:00 часа шествие. Не след дълго цялата гара беше обхваната от "националистическа ръка"; (наши) бойци, патрулиращи сред многото полицаи, които както винаги се отнасяха не много внимателно с нашите хора: Строги ограничения и условия , а също така изключително педантични проверки бяха правилото , установено от полицията. Съвсем неочаквано, да се носят черно-бяло-червеното знаме на Райха и партийното знаме на НДП (при това на официално организирано шествие на НДП !), значки и символи , които са легални в страната , също не бяха позволени (включително дори партийните символи на младите националдемократи !). Не беше разрешено да се скандира, "Тук марширува националната съпротива "!, което е бойният зов на НДП при такива случаи, което изглеждаше озадачаващо и в същото време показваше чувството на безсилие на гадовете от официалната власт. Накрая, само официалното знаме на Федералната Република беше позволено, което разбира се, сред нашите среди не се намира лесно. Обаче, морала и готовността за борба на участниците бяха и си останаха несломени. Искахме да дадем отговор на официалния режим за медийната пропаганда през последните дни и седмици, искахме да покажем нашето становище и да покажем на хората, че ние изразяваме отвращението на почтенните граждани към днешните властници въ ФРГ и нямаме нищо общо с тълпата убийци наречени "анти-фашисти", както ги определят Шрьодер и лакеите му, чийто мото изглежда е "борете се против фашизма , но вземете "методите " му".

Въпреки , че демонстрацията планувана на този ден беше организирана от НДП, трябва да се отбележи че освен бойците от младежката организация на НДП, дойдоха също така свободни националисти , съратници от Националната Съпротива, също така секции от Швейцария, Англия и Скандинавия формираха общо един митинг от 2500 души. Огромно число за следвоенен Берлин !. В същото време се организира началото на демонстрацията след като забраната за нея бе вдигната.

Стана 12:00 часа и ние бяхме ескортирани от полицията до специалния влак ,който тръгваше за Централен Берлин. Очакването беше голямо и когато нашият влак спря на гара Берлин-Изток ние се събрахме с другата половина от нашите бойци , очакващи ни вече там. Еуфорията достигна връхната си точка. Всички ние стояхме пред ЖП-станцията, съратници от Берлин, Саксония и другаде, всички събрани и строени, така че уличната демонстрация да започне на време. Водача на НДП - Удо Войгт, Хорст Малер, Пер Ленарт Ае, Холгер Апфел и други водещи личности от НДП, бяха сред нас. Разбира се, трябва да споменем множеството медийни евреи, всичките спотаени с техните камери, чакащи да заснемат нещо. . .

След четвърт час, първите коли снабдени с високоговорители пристигнаха . Знамена, дървени щитове, мегафони и други атрибути на уличната борба бяха разпределени между нашите хора . Неочаквано официалното знаме на НДП беше отново разрешено ! Полицията от ЖП- станция Шьонефелде ни беше излъгала, опитвайки се да съботира нашата демонстрация с плоски номера, като ни накараха да оставим партийните знамена в автобусите. Но този факт е без значение , тъй като нашата решителност за борба стана още по - силна.

След това се организираха отделните секции на НДП, бойци , които бяха от една и съща провинция , се събираха около своите знамена. Всички демонстриращи се строиха, разпръснатата маса се превърна в единни колони, знаменосци и такива, които носеха плакати. Охраната чакаше да започне марша. Можеше да започне , но преди това представителя на НДП - Пер Ленард Ае произнесе реч, говорейки за репресиите над националистите в Германия, което предизвика бурни аплодисменти и гневни лица сред представителите на пресата. Маршът можеше да започне !.

Фактът , че демонстрацията беше в столицата на Райха, стана причина за притеснението на някои съратници , тъй като очаквахме много представители на желаещите да се представят за радикални "Берлин Антифа"/берлински антифашисти , бел.на ред./, които както всеки знае, на 1-ви май открито демонстрираха своя терор и вандализъм. И по ирония на съдбата, същите бесни анархисти, подпалвачи и размирници срещу които полицията се "бореше" тогава, сега пък бяха мобилизирани от властите за да се "справят с Нацистите". Един ден преди демонстарцията, Тиерзе и компанията му съобщиха по радиото, че "всеки уважаван гражданин трябва да покаже съпротива срещу кафявата тълпа", и всеки трябва да смущава с всички средства демонстрацияата на НДП, което предполагаше насилие и размирици. Въпреки това, краят биде различен от този , на който властите са се надявали……. Сега може да се каже, че така наречените "Берлин Антифа" бяха смешни, мизерни и просто за съжаление !. Ние ги прегазихме и мога да кажа , че ситуацията не беше толкова критична ,както през май тази година във Фюрт. Всички участници видяха какво представляват елементите от ‘Берлин Антифа". Цялото това предизвикване на паника бе пълен провал за официалния режим. Тиерезе и компания дори бяха заплашили с маса от 50 000 демонстранти против нас, маса която разбира се, изобщо не се появи !.

Нашите колони започнаха уличния си марш и се насочиха към Александерплац. Минахме през площад "Парижка Комуна" и стигнахме до "Алея Карл-Маркс", което беше символичен триумф срещу червената измет ,поради минали събития и пък и до ден днешен . Нашите скандирания "долу червената измет", ‘Берлин остава Германски", "Тук дефилира НДП", и ‘Освободете улиците за Националната Съпротива", разпръснха и малкото останала левичарска измет. Някои от тях стояха пред статуята на Маркс ,която се намира на тази улица, опитвайки се да я защитават някак си, но само скимтяха безпомощно. Няма други коментари за тези 14-15 годишни "антидемонстранти" …. Като допълнение на това, малкото "анти-фашисти" и други объркани индивиди мислеха, че могат да създадат впечатление че са мнозинство като ни следват през целия път. Но, този метод претърпя вече провал на 1-ви Май.

"Не можете да забраните Германия" и "Аргументи вместо забрани" ехтяха по берлинските улици и показаха на хората , че Германия е все още жива. Ние доминирахме по улиците; всеки "антидемонстрант" трябваше да приеме този факт. Шокиращо беше да се види как омразата продуцира в главите на хората , благодарение на официалното промиване на мозъци и агитацията на медиите. Млади хора, дори не знаещи защо ни мразят , бяха тук за да смущават нашия Марш. Напълно обхванати от ярост , те крещяха "Умри Германийо!" и антигерманските планировки на властниците във фрг съвсем лъснаха !

Непоколебими, организирани и с твърда стъпка маршируваха нашите колони, водени от партийното ръководство, следвани от секциите, непоколебими из улиците на Берлин. Този път някои хора дори спонтанно се присъединиха към нашия марш, което предизвика учудване и ужас в лицата на репортерите. Те получиха знамена и бяха с нас заедно за Германия. Те трябва да бъдат похвалени , затова ,че независимо от агитацията и лъжите на медиите намериха кураж да се присъединят към нашите дефилиращи колони .

До този момент цялата демонстрация, вървеше спокойно. Но като наближихме Александърплац стана малък инцидент, предизвикан , както обикновено , от левичарите, активните "анти-фашисти". Срещу нас беше изстрелян един фойерверк , няколко камъка и бутилки . Масивни полицейски части се намесиха за секунди .Те докараха камиони с водни струи и буквално отмиха "антифа"-плъховете. Това беше съпроводено с нашите викове "по вече вода" и "още"!. Когато след малко и последният плъх изчезна , огромно одобрение се чу от нашите дефилиращи колони и запълни улиците, а нашите знамена се вееха триумфално из Берлин.

Нашите врагове ( тези на улиците, но също така тези в Бундестага и другаде) вече се бяха разпенили от злоба, но положението беше различно от това , което определени хора очакваха да бъде……. Не беше за учудване когато няколко стотин метра след гореописания инцидент, полицията обяви край на марша, защото имаше явно "голяма маса хора" , блокиращи пътя ни, което причинявало проблеми на полицията да "поддържа сигурността на уличната ни демонстрация". Това беше много странно , защото не видяхме "голяма маса от хора" освен нас, разбира се. Едновременно с нашия марш на друго място в Берлин имало събрание на хора, за да се оплакват заедно с "Бащицата Тиерезе", от факта че Германия се събужда, но това ставало някъде далеч от нашия марш.

Трябва да се отбележи, че съобщенията в медиите на другия ден твърдяха, че "марша беше свършил за кратко време", което е напълно погрешно ,защото ние дефилирахме поулиците повече от три и половина часа. Накрая ние последвахме "разпорежданията" на полицията и се качихме на набързо приготвения специален влак , който ни закара обратно на Берлин-Шьонефелде. Но не и без да кажем довиждане с вика ‘Ще дойдем отново!", развявайки нашите знамена за последен път пред очите на бясната левичарска сган.

Демонстрацията беше тотален успех – обещаващо бе това , че тази акция се превърна в прелюдия към предстоящите манифестации от този род за нашето движение. От друга страна се доказа , че практически нямаше нищо съществено съобщено за демонстрацията от медиите, защото е много неудобно за официалния режим да признае че Националните Сили маршируваха с достойнство и да признаят, че причината за единствените арести и насилствени актове бяха нашите врагове, презряната червена сган. Но дори официалната власт да продължава с потулването на нашите успехи , направо да лъже, тя вече знае ,че краят и е близо!. Тази демонстрация, петата по ред в Берлин за тази година, е само Началото!. И отново нашите стъпки и скандирания ще ехтят из улиците на Германия . А Духът на Германия и Националсоциалистическото Движение ще се въздигнат , когато отново призовем : "Освободете Улиците!"

Хайл Хитлер !.

Последното сражение на Йохан Пейпър

Йохан Пейпър произхожда от офицерско семейство, роден е на 30-ти януарий 1915-та година в Берлин. Той се числеше към СС-Лейбщандарт "Адолф Хитлер". През 1938-ма Йохан стана адютант на СС-Райхсфюрер Хайнрих Химлер. Като започна войната , искаше да служи на фронта. После командуваше 10-та рота на СС-Лейбсщандарт" Адолф Хитлер " в Полша, Холандия, Белгия и Франция. През 1941-ва воюва в Русия ,в състава на 3-ти Брониран Батальон на СС,Втори Брониран Полк. Той заместваше 320-та Пехотна Дивизия на Генерал Постел, който биде обграден край Харков. На 19-ти Март 1943-та превзе Белград. През Септември 1943-та Йохан Пейпър е в Италия. През ноември същата година воюва за Райха край Житомир и в състава на 1-ва Армия пробива обкръжението край Каменец , Подолск. До Октомври 1944-та се сражава на Западния Фронт. На 16-ти Декември 1944-та, с командуваната от Сеп Дитрих 6-та Бронирана Армия, Йохан е в авангарда на офанзивата на Ардените с неговата 1-ва СС Бронирана Дивизия Лейбщандарт "Адолф Хитлер ".

Той се придвижи до Ла Глейце, близо до Ставелот. Откъснал се напред пред Армията, бе обкръжен. Но Йохан съумя да спаси своите хора. Пеша, в ледено студено време, зарязвайки всички оръжия,те незабелязано се измъкнаха. Както винаги ,сражаващ се под командата на Сеп Дитрих, той се би против Съветите до последно, на запад от Дунава , край Виена. По същия начин се би в Алпите, до Св. Полен и Кремс, където Той и хората му в края на краищата слагат оръжие . Той се издигна до военен чин СС-Оберщурмбанфюрер и е носител на Рицарски Кръст със Саби.

След края на войната , този безупречен, благороден и изключително храбър воин бе хвърлен в затвора, бит и жестоко малтретиран. Обвиниха го в издаването на заповед за екзекутирането на американски военнопленници в Баунец ,край Малмеди по време на Арденската офанзива/става дума за уникалния немски пробив на Западния фронт ,в самия край на 1944г.,където германските бойци разкъсват съюзническите линии и отварят "дупка" , голяма около 100 км , бел на ред./ . Една негова бойна група пленява американски войници . Те са били заставени да стоят на една ливада , за да ги транспортират от фронтовата линия. Пейпър бе поставил някои от хората си да ги охраняват. Самият Той бе начело на командваните от него танкове, далеч преди следващата го пехота, по пътя за Линевил. След като повечето от войниците на Бойната Група пристигнаха в Баунец, те останаха там, разговаряйки със свои бойни другари ,които още не бяха заминали. Един бронетранспортьор имаше повреда и беше поправян. Изведнъж ,седящ на танка германски войник внезапно скочи ,виждайки че някои от американските военнопленници се готвеха да бягат. Един предупредителен изстрел от пистолета му предизвика паника сред пленниците и те се разбягаха на всички страни. Автоматичното оръжие влезе в действие и 21 американци загинаха в бъркотията.

След края на войната бойците от 1-ва СС Бронирана Дивизия бяха закарани до лагера Зюфенхаузен. 400 от тях бяха трансферирани в затвора Швабиш Хол край Щутгарт. Воините на Пейпър бяха предимно младежи . Имаше един боец , който бе на 16 години, двама пък на 17, единадесет от тях на 18, осем от войниците му бяха 19-годишни . 22-ма от общо 72-та затворници бяха на възраст под 20 години; всички бяха измъчвани , за да се изтръгнат от тях някакви признания. Пейпър беше пример за хората си и под негово командуване те се справяха добре. Никога не се случи да има предатество из между неговите бойци . След това хората му бяха закарани в лагера Дахау, където 72-ма от общо 74 обвинени бяха осъдени при показен "процес". Един се самоуби, друг беше от Елзас и го предадоха на френски съд. 43-ма бойци ,между тях и Пейпър, когото държаха отговорен за действията на хората си, бидоха осъдени на смърт чрез обесване, 22-ма с доживотни присъди, осем от тях по на 20 години затвор и единадесет бойци по на 10 години зад решетките. По-късно, преразгледаха "процеса" и смъртните присъди бяха заменени с доживотен затвор. След 11 години зад решетките , Йохан Пейпър бе пуснат последен от своите съратници, през декемврий 1956-та.

От януарий 1957-ма Той започна работа в "Порше" , Франкфурт. Синдикатите поискаха уволнението му. След това Пейпър отива да работи за Фолксваген в Щутгарт, но поради силната лява агитация там пак бе уволнен. С това Му стана съвсем ясно, че не може повече да остане в Германия и се премести със семейството си във франция. По време на офанзивата срещу франция, през 1940-та, Той бе опознал района около Плато Лангре и още тогава го харесваше ,като красиво и спокойно място. Тогава Йохан бе помогнал на френски военнопленник, един добре настроен към Германия националист. Този френски военнопленник е трябвало да работи в Ротлинген, в гараж на роднини на Пейпър, като осъден на принудителен труд затворник. Тогава имаше споразумение между Франция и Германия по силата на което, двама френски военнопленници се освобождаваха на мястото на всеки доброволец ,желаещ да работи в Германия. По предложение на Пейпър, на този французин Готие му бе разрешено да се завърне при семейството си… Той не беше забравил Пейпър. Когато бившият СС-Оберщурмбанфюрер напусна Германия през 1957-ма, Готие му помогна и му продаде една воденица в град Травес ,франция . Тази постройка беше в лошо състяние и Пейпър нямаше финансова възможност да я ремонтира. След това СС-Оберщурмбанфюрер Ервин Кетелхут пое воденицата и през 1960-та Пейпър построи къща в Спанплате, високо на брега на Саона, скрита в растителност,за да не се вижда от улиците и наподобяваща военно укрепление. Той живя там доста спокойно, независимо от заплахите и анонимните телефонни обаждания, в продължение на повече от 16 години.

Но на 11-ти Юни 1976-та стана един инцидент.Той купи малко тел в един магазин във Везул, главния град на окръга. Продавачът беше елзасец, Пол Кашо ,френски комунист. По акцента той се усъмнява, че Пейпър е немец и го пита уж между другото дали е бил във франция по време на войната… Пейпър подцени ситуацията , като плати с чек , на който е напечатано името и адреса Му. Пол Кашо провери името на Пейпър в "кафявия списък", където всички издирвани немци бяха регистрирани и докладва на френските комунисти. На 22-ри Юни 1976-та френският комунистически вестник "Юманите" писа: "Какво прави този Нацист във франция ?". Имаше искане Пейпър да бъде прогонен от франция. Листовки , показващи Пейпър като военнопрестъпник и Нацист бяха раздавани на хората в Травес. "Пейпър, ще се разправим с тебе на 14-ти Юли", беше написано по стените. Разбира се, 14-ти Юли е националният празник на франция.

Сутринта на 13-ти Юли Пейпър изпрати съпругата си, страдаща от рак, в Германия. Той нямаше намерение да напусне къщата си ,защото очакваше да бъде подпалена. Неговият съсед Кетелхут му предложи да изкара нощта във воденицата ,но Пейпър отказа предложението. Също така, Пейпър не искаше Кетелхут да стои при него, защото нямало да се поколебае да застреля всеки ,който се опита да проникне вътре. "Не", каза той, "Достатъчно са убитите"… Й. Пайпер чакаше на верандата , откъдето можеше да наблюдава река Саона. Е. Кетелхут все пак му остави пушката си. В 10:30 вечерта Пейпър чу шум откъм храстите и видя една дузина съмнителни субекти да се качват по брега. Той стреля във въздуха, за да сплаши пияните натрапници. Някой го извика , да се покажел.Йохан Пейпър прие предизвикателството. Той отвори вратата ,за да разговаря с настървените комуняги и да ги успокои…

Какво се е случило след това може да бъде казано само от убийците. Тялото на СС-Оберщурмбанфюрер Йохан Пейпър бе намерено обгорено и дълго само един метър, без крака и ръце. Той е починал към един часа сутринта. Къщата изгорена ! Какво се беше случило между 11:30 вечерта и 01:00 сутринта ?. Бил ли е жив ,когато са го рязали на късове ?/Садизмът,жестокостта и свинщините на комунистите са добре известни в България,но където и да са по света, те си остават същите изроди, бел. на ред./. Дали е бил все още жив ,когато са подпалили къщата му?. Престъпниците са разлели газ на пода, запален със смес от петрол и моторно масло. Пейпър бе намерен в спалнята си , с гръб към стената. Едната му ръка, извита пред неговите гърди . Нищо не беше паднало върху него. Той е починал от високата температура. Тялото не бе кремирано, но беше се свило от топлината.

Ервин Кетелхут и французите ,които го познаваха , споделяха мнението, че този достоен мъж, устоял на толкова опасности и изпитания, не трябваше да умира по такъв начин. Убийците са дошли с кола до брега на реката .Там са стояли и две лодки,предназначени за тях. С лодките са прекосили реката и след това са тръгнали нагоре през храстите по стръмния бряг. След жестокото убийство те са изчезнали по обратния път. Пожарникарите претърсиха реката за липсващите части от тялото му. Разследването ,провеждано от френската полиция ,продължи шест месеца. Комунистите и членовете на съпротивата във Везул бяха разпитани. Никой не знаел нищо !. След това случаят беше приключен. Никой не бе арестуван или наказан от властите!. Районът на Травес не е гъсто населен, има по около десет жители на квадратен километър. Всички се познават помежду си и знаят всичко за всеки !

Престъпниците са известни на местните жители, но те не казват нищо. През нощта на 13-ти срещу 14-ти Юли тази година ние проведохме протестно бдение в чест на СС-Оберщурмбанфюрер и носител на Рицарски Кръст, Йохан Пейпър. Тази несправедливост спрямо него няма да остане ненаказана !. С жестоката си смърт Йохан Пейпър отдаде последна почит на своите хора и на своята родна Земя ! Бог да го прости ! Амин .

Коледна история

За нас може да е трудно да разберем колко обичан бе Адолф Хитлер от своите хора, дори и в ранните години на неговата борба . Открито свидетелство за истинската привързаност , която го обкръжаваше от самото начало, беше запазено от официалния биограф на Партията - Хайнрих Хофман. Той си примони един показателен епизод , случил се в Мюнхен ,малко преди Коледа на 1923 година. Преди повече от месец, 16 негови съратници бяха разстреляни на площад Одеон. Движението беше пропаднало при опита му за мирен преврат/по подобие на Мусолини в Италия ,бел.на ред./ на 9-ти Ноември, членовете му разпиляни, в нелегалност или както Фюрера - в затвора. След запалване искрата на надежда , а после угасена с кръв, следвоенна Германия потъна отново в сивото отчаяние на социалния хаос, икономически руини и културнот загниване. Това беше декора на сцената през този мрачен Декември, преди 68 години ,за която Хофман си спомни.

"Художниците от Движението на Хитлер плануваха да чествуват Коледа в Кафе Блуте на Блутещрасе, подготвяйки жива картина, озаглавена, Адолф Хитлер в затвора.

"Аз имах задачата да намеря подходящ двойник на Хитлер. Случи се , че попаднах на човек който поразително приличаше на Него. Попитах го дали би желал да вземе участие в нашето представление и той се съгласи.

"Голямата зала на Кафе Блуте беше пълна с хора. Благоговейна тишина падна, когато се вдигна завесата и на полузатъмнената сцена се виждаше затворническа килия. Зад малко покрито с решетка прозорче се виждаха падащи снежинки. До малка маса, с гръб към публиката, стоеше човек. Невидим мъжки хор пееше, Stille Nacht, heilige Nacht./германска коледна песничка , бел.на ред./

"Когато затихваха последните акорди на песента, малко ангелче дойде в килията , като носеше осветена коледна елха, внимателно поставена върху масата на самотния човек.

"Хитлер се обърна бавно,докато се оказа с лице към публиката. Много от хората си помислиха , че това наистина беше самият Хитлер. Сподавени хълцания се чуваха в залата.

"Когато включиха осветлението, аз видях наоколо мъже и жени с навлажнени очи и бързо изчезващи кърпички"

Откъс от: Хитлер Беше Мой Приател от Х. Хофман, Бурке, Лондон

Н О В И Н И от N S D A P / A O .

NS – Интернет – Радио : седмични програми , записани на sound files / файлове със звук / на английски , немски , а от месец ноември и на френски . Посетете нашия уеб-сайт : http://www.nazi-lauck-nsdapao.com ! . ДЖОНИ ХАНСЕН : от 21.Ноември.2000. лидерът на DNSB /Датското Националсоциалистическо Движение / - Джони Хансен , е хвърлен в затвора с 18 – месечна “присъда " / заради самоотбрана !/ . Бъдете солидарни с него и му пишете : Jonni Hansen , # 6592 , Postboks 532 , DK – 3000 Helsengor , Denmark . . .

Jonni Hansen

НОВИ КНИГИ на нашия уеб – сайт : на френски – “Въвеждане в принципите на NSDAP / AO " и “Борбата продължава “ ; на руски - “Цитати от Адолф Хитлер “ , " Есесовецът и въпросът за кръвта “ , а съвсем отскоро : на български - “ Какво са направили евреите за България “ от Варшавски , София , 1933г. ; и на сръбски – “ Хорст Весел “ . .

СЪРБИЯ : пропагандни акции със стикери на NSDAP/AO предизвикаха четири телевизионни репортажи , с упоменаване адреса на нашето движение . Това става между 16-ти и 18-ти ноември 2000г. Поздравяваме сръбските националсоциалисти за куража им . .

ГЕРМАНИЯ :през октомври 2000 г. вътрешният министър на фрг – Шили съвсем арогантно заяви по телевизията , че американците имат “много изопачена представа за свободата” и призова американското правителство веднага да затвори нашата интернет – страница . На 06.Октомври . 2000. популярното немско издание “ Bild Zeitung" прави обширен репортаж за компютърните игри на NSDAP/AO , съчетан с посещение на нашия уеб-сайт. Десет дена по-рано , на 25.Септември , немското новинарско издание " Фокус “ излиза със статия за сайта на NSDAP/AO , придружена с изявление на политическото ченге Ролф Петер Минир . Той определя нашата интернет – страница : http:// www.nazi-lauck-nsdapao.com , като “нова ескалация на расистката пропаганда по Интернет “ !

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch