Nazi Lauck NSDAP-AO Bulgarisch bul16 . . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Bulgarisch

История на еврейския отличителен знак о т Е р н с т В а г н е р /сп.”Нова Европа” , година IV , кн.19 , 14 октомври 1942 г./ . След като на Латеранския църковен събор в 1215 г., който бе събрал духовните и светски първенци от всички народи на тогавашния културен свят , бяха разкритикувани в най-остра форма нахалните действия на евреите , папа Инокентий реши да въведе външен отличителен знак за тях . Но и дълго преди този църковен събор в разни части на света се наложи необходимостта да се разпознават евреите външно , за да могат християните да се държат настрана от тях. Говори се , че още вторият халиф Омар е наредил в 634 г. отличаването на евреите , като ги принудил да носят жълт пояс и особено покривало за глава. Тази наредба често е била подновявана в страните на исляма . Около 1200 г. , дори и преминалите към исляма евреи е трябвало да носят жълтия знак. Средновековната църква още от рано е схванала световната опасност , която е представлявала еврейската раса. В официалния църковен език евреинът е бил наричан “перфиден” ; службата на разпети петък дори се обогати фразата : “Oremus et pro perfidus judais ". Римските папи трябваше постоянно да напомнят на епископите си , да следят в своите епархии за носенето на еврейския знак , за да се спъва по този начин вредната дейност на евреите. Цветът на знака обикновено биваше жълт, тъй като , - както е казано в един древен документ – този цвят означавал завист и зложелателство и най-добре подхождал на еврейския бит. Но често е било предписвано носенето и на едно покривало за глава, така наречената “еврейска шапка”. Колко много се е държало по онова време на това , да делят евреите от останалото население, се вижда от разпоредбата на Залцбургския църковен събор от 1418 г. , който повеляваше носенето на звънчета по дрехите от страна на еврейските жени, за да се чувало още отдалеч приближаването им. В многобройни едикти се е обръщало внимание на това , че на евреите е забранено да прикриват своя знак и да го правят незабележим , по какъвто и да е начин . Много охолни евреи се опитвали , особено при пътуване , да махат знака си , за да остават непознати и по тоя начин да вършат по-добре своите гешефти. Вследствие на това една разпоредба на град Виена от 1528 г. гласяла :” И щом някой евреин е тук по своя частна работа или търговия , той трябва да носи отпред на дрехата си своя знак , за да бъде разпознаван от християните и , както е редно , да се поддържа съответната разлика”. Част от по-новата еврейска литература подчертава , че в миналите столетия Германия е причинявала “най-много неправди”на евреите. Всъщност други народи са прибягвали в своята история до много по-строги мерки срещу евреите . Така например знакът за евреите е бил въведен в Германия сравнително късно – по едно време , когато евреите били вече прогонвани от другите страни в Европа. Още в началото на 13-то столетие в Англия са били издадени строги предписания за носене на еврейския знак . Едно по-нататъшно засилване на тези мерки донесе публикуваният в 1275 г. “Statute of Judaisen", който определяше ,че:всеки евреин ,било мъж или жена , е длъжен с навършване на седмата си година да носи един знак от жълт филц “шест пръсти дълъг и три пръсти широк”. Но и тези мерки не бяха в състояние да повредят много на еврейските спекуланти . Затова в 1290 г. евреите бяха прогонени от Англия ; едва много столетия по-късно те добиха право наново да се преселват там. Във Франция на евреите също така бе забранено да се движат по улиците без жълтия знак във формата на колело. В 1219 г. Филип Огюст издаде дори една наредба , по силата на която “двама видни мъже” във всеки град се задължаваха да следят за носенето на еврейския знак. Свети Людовик засили съществуващите наредби , като заповяда да се носи “жълтото колело” на гърдите и на гърба на облеклото , “за да бъдат разпознавани евреите от всички страни “. В Испания , Унгария и Полша още в 13-то столетие са съществували строги разпоредби относно носенето на еврейския знак . По онова време Португалия бе вече въвела “шестоъгълната жълта звезда”като отличителен знак за евреите , която е бивала прикрепяна на връхната дреха или на шапката . Който евреин не е носил знака , е бивал наказван с голяма парична глоба , в случай на повторение , конфискувано му било цялото имущество и от този момент сам той бивал считан за роб . Италия е въвела жълтото колело в 14-то столетие , а по-късно и една жълта барета , за отличаване на евреите. В 1555 г.Павел IV се е опълчил срещу разпространения между евреите “лош навик” , да носят жълто облекло , “ с надежда да направят по този начин неразпознаваем знака си “. В Италия бяха особено тежки наказанията за евреите, които заобикаляха наредбите за носене на знака. Затвор , публичен побой и отнемане на имота им - това бяха обикновените наказания за евреите. В много писмени документи от онова време става дума за това , че евреите можели да бъдат търпяни в държавата само с оглед на тия тъй строги мерки срещу тях. Държавата и църквата в Европа следяха дълги столетия върху това ,щото евреите , като мразени чужди елементи , да бъдат външно отличавани и по възможност да живеят отделно от другото население. Още в 1050 година църковният събор в Нарбоне постановил : “евреите не могат да живеят при християните”. Многобройни градове в Европа , които имало да разрешават еврейската проблема , са определяли на евреите особен квартал за живеене , наречен “гето”, които – както подчертава тогавашната литература – за кратко време са били невероятно замърсявани и превръщани в гнезда на заразни болести . Населението на всички страни постоянно се е бранило срещу евреите и е изисквало тяхното прогонване . “Енциклопедия юдаика”, едно издавано навремето в Германия агитационно печатно творение на евреите –интелектуалци – изброява , само за времето от 12-о до 16-о столетия , над сто грамадни по размери противоеврейски манифестации на населението в разните държави на Европа, които в повечето случаи са довеждали до прогонването на евреите. Едва в 18-о столетие становището срещу евреите се основно промени. Ако постоянно растящите в своето влияние франкмасонски ложи се застъпваха за равноправието на евреите , то Френската революция бе преди всичко, която със своите “хуманитарни и свободолюбиви идеали” има грижата да се дадат на евреите неограничени граждански права . Едва по онова време биде премахнат еврейският отличителен знак , след като столетия наред се бе оказал като крайно необходим .С развитието на стопанството и техниката от епохата на либерализма се появи постепенно капиталистическата система , която особено в големите градове даде на евреина възможности за финансово и духовно влияние. В началото на Световната война / 1914-1918 / евреите вече вярваха , че окончателно са спечелили борбата за световно владичество . “Властта е най-после сломена” , писа евреинът Феликс Зингерман през 1915 година , а споменатата вече “Енциклопедия юдаика” смяташе в 1928 година , че сега вече антисемитизмът е най-после “унищожен”; и на това място в лексикона се казва триумфиращо : “Борбата за еманципация е свършена”. Когато духовните водачи на еврейството , в съзнание на своята сила , писаха тези думи , те не подозираха , колко бързо ще се разпространи новият световен мироглед /националсоциализма/, който още веднъж ще разкрие в пълната му ясност истинския бит на еврейската раса. Еврейският проблем наново стана сега актуален в цял свят и напира за своето разрешение . В развоя на настоящия конфликт наново се наложи мярката , която бе така добре изпитана в миналите столетия : във всички страни на Европа евреите трябва да бъдат отличавани външно като неприятели на добрата воля за изграждане на новия ред , за да може населението да се държи на съответното разстояние от тях . Победоносният изход на настоящата война , обаче , ще донесе също и окончателното разрешение на еврейския въпрос.От кръгове , които още живеят с миналото , се чува от време на време аргументът , че въвеждането наново на отличителния знак за евреите означавало връщането към мрачната епоха на Средновековието . Съществуващите доказателства за начина , по който народите се бранеха в миналото срещу еврейството, са за такива хора един белег на тогавашните "нездрави методи".Ние , съвременните хора, сме обаче на мнение , че Европа от онова време , когато се бранеше срещу еврейството , е действувала , изхождайки от един по-здрав инстинкт , отколкото по-късно, когато под впечатлението на криво разбрани хуманистични идеали се поддаде на неговото влияние. Нова Европа , която крачи към своето заздравяване , познава опасността и ще съумее да се брани срещу нея. / Единадесето апостолско постановление на VI-и Вселенски Църковен Събор , провел се през 681 година , по времето на византийския император Константин IV Погонат , в град Костантинопол, гласи : “Общението с юдеи е тежък грях “ . Добре ще е това постановление непрекъснато да се напомня на днешните свещенослужители от българската православна църква , които се занимават с всичко друго , но не и да бранят интересите на православните българи , бел . на ред. /

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch