Nazi Lauck NSDAP-AO Bulgarisch bul18 . . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Bulgarisch

Организация на работата в Германия според Хитлеровите закони . от проф. Георги Т. Данаилов / Този знаменит български учен – стопановед пише през 1906 г. учебника “Основни начала на политическата икономия” , преиздаден през 1934 г. ,бел.на ред./ . I. В историята на Европа , XIX в. се издигна като епоха на големи социални борби ,резултат на настъпилата капиталистична система в стопанския живот и отношения , която изправи едни срещу други капиталисти-предприемачи и работници.Търсейки “социалната правда”,мнозина философи на този век се отзоваха да дадат едно разрешение на проблемата , отбелязана с едно общо име – б о р б а м е ж д у к а п и т а л а и р а б о т а т а , като искаха в борбата или чрез борбата да достигнат крайния резултат – социалната правда. И забележително е , че независимо от първите водители на социалната демокрация – немците – между тези философи най-първите и най-силните бяха пак германски учени , като Брентано , Адолф Вебер , Херкнер и много други . Брентано изтъкваше , като единствено възможно средство за разрешение на въпроса к о л е к т и в н и я т д о г о в о р между капиталисти-предприемачи и работници. Теоретизирайки върху живота и борбите на английските Трейдюниони , Брентано още в 70-тях години на XIX в. изказа решителния възглед , че срещу силата на капиталиста-предприемач , който дава работата и хляба , трябва да се постави силата на о р г а н и з и р а н и работници , като едно к о л е к т и в н о ц я л о . И Адолф Вебер по-късно /1910г./ в своето монументално съчинение по въпроса ,което носи заглавие “ Б о р б а т а м е ж д у к а п и т а л а и р а б о т а т а “ , след обстойно разглеждане на проблемата , се изказа , че има малко надежда за нейното разрешение : “ б о р б а т а ще продължава и по-нататък , като остава само едно средство за изграждане на социалния мир – ясно , откровено опознаване на стопанското настояще и бъдеще “. Оставаше един факт безспорен : теоретическите изследвания се редяха едно подир друго ,обогатяваха литературата , успокояваха мисълта, но мир между предприемачи и работници те не донесоха ; борбите си оставаха в пълна сила и цялата държавна политика ,както и общественият живот на капиталистическите страни , като Англия , Германия ,Франция и пр. ,се развиваха под влиянието на тези борби , които бяха водени от спорещите понякога мирно и тихо , но понякога бурно и жестоко , до проливане на кръв . Те изграждаха ново обществено мнение и привлякоха вниманието на държавата към работниците , тяхната съдба , тяхното бъдеще. Едно особено законодателство , с оглед към интересите на работниците , като по-слаба в тази борба страна , се развиваше най-вече в Германия , гдето държавата още от Бисмарка създаде образцови закони.Това продължаваше да се върши и през войната , когато трябваше да се привлече работничеството към окопите , въпреки неговите конгресни резолюции против войната . Но особено се засили то след войната в Германия , гдето се създаде ,наистина, едно ново “работническо право”. Както е известно , още през октомврий 1918 г.работническите партии в Германия , бяха повикани да вземат участие в управлението , а след революцията на 07 ноемврий същата година , те образуваха самостоятелно управление и поставиха начело на държавата работника Еберт , като първи Председател на републиката. Идеята на р а б о т н и ч е с к и т е с ъ в е т и биде възприета и чрез възвание от 12 ноемврий 1918 г. политическата програма на работниците и нейното реализиране биде обявено , като първа задача на новото управление . Едно множество от наредби и закони , като се захване с тоя за демобилизацията и нейните комисари , които получиха право да налагат не само парични глоби , но и затвор , дойдоха да приложат "максималната " работническа програма в действие. Важно е , че чрез тези наредби , на 15 ноемврий 1918 г. се постигна едно споразумение между организираните работодатели и работническите синдикати , по силата на което се призна на синдикатите правото на професионално представителство срещу работодателите ; условията на работа за всички работнички и работници за в бъдеще да се установят чрез колективни споразумения /тарифни договори/ , а ограничения за коалиционното право - се обявиха за недопустими . А пък чрез закона за социализирването/Socialisierungsgesetz/ от 23 март 1919 г. се установи : “ на всеки германец трябва да се предостави възможността да добие своята прехрана чрез стопанска работа”. Ала всички тези наредби , закони и споразумения се издаваха върху довоенната социална база – б о р б а между капитала и работата . И макар през този период на революция работниците да взеха надмощие , борбата оставаше и така открита . . II. През дългогодишните си борби Хитлер се спираше най-много върху работничеството и израстналите конфликти и враждебности между представителите на капитала и работата в Германия. Той проповядваше м и р чрез подчинение на егоистичните интереси у борещите се групи на и н т е р е с и т е н а о б щ н о с т т а и на нацията , а когато пое управлението на Германия , той се опита да спогоди работника с капиталиста , като впрегне еднакво и двете социални групи на работа , чрез съзнателни , хармонични усилия за общонародното благоденствие. Този негов опит е въплътен в два големи закона , засягащи работничеството и работодателството. Най – първият негов закон /Hitler-gesetze I / от 01 юний 1933 г. беше посветен на б е з р а б о т и ц а т а и средствата за нейното премахване . Вторият закон , шести по ред , от 24 януарий 1934 г. има за задача да внесе р е д и у м и р о т в о р е н и е в националната работа / Gesetz zu Ordnung der nationalen Arbeit von 24.Januar . 1934 , Hitler–gesetze VI.,бел. на ред./. Постановленията на този закон ,доста обширни и изчерпателни ,бяха развити чрез няколко законодателни допълнения през месеците март и април същата година. Неговите постановления ще бъдат обект на едно кратко изложение в следните редове. В основната си идея законът припознава частното предприятие , на чело на което стои предприемачът , като ръководител , срещу служащите и работниците , като негова чета или дружина / Gefolgschaft / , които заедно трябва да работят за постигане целите на самото предприятие ; законът , обаче , същевременно признава частното предприятие от обща полза за народа и държавата и въз основа на това схващане регулира всичките отношения на участниците в предприятието .Ръководителят – предприемач решава всички въпроси относително заведението , издава писмени наредби за работата , но същевременно той трябва да се грижи за благото на своите работници ; тези последните му дължат , колкото се отнася до предприятието , вярност . Ръководителят е господар на предприятието , но той може и да бъде отстранен от своето място , чрез решение на един "съд за чест". Ръководителят по принцип решава въпросите на своето предприятие , но при него – за предприятия най–малко с 20 работници – се създава един с ъ в е т н а д о в е р е н и л и ц а , избиран измежду служещите и работниците , който има за задача " да задълбочава взаимното доверие вътре в домакинската общност". Задачите на този съвет в подробности са твърде много и обхващат дълбоко живота на предприятието. Той се избира за една година – от 01 май до 30 април , - по тайно гласоподаване върху листа , установена от началника на местната националсоциалистическа организация , а при недоразумение – от тройхендлера/доверител , попечител/ на работата . Числото на членовете на тоя съвет се движи от 2 до 10 , според числото на работниците и с толкова заместници , подгласници . За членове на този съвет могат да бъдат избирани работници , на възраст над 25 години , , които са работили поне една година в предприятието и две години в същия занаят и при това да са честни , да принадлежат на работническия фронт и да са готови по всяко време безпрекословно да се застъпят за националната държава . Главната грижа на този съвет е да разрешава всички спорове вътре в предприятието , като има право при болшинство да излезе и срещу решението на ръководителя , с жалба пред тройхендлера на стопанската област. Твърде важно и интересно положение в организацията заемат тези тройхендлери/ Treuchandler / - попечители на работата . Те са държавни чиновници , назначават се от Министъра на труда и имат големи стопански райони – досега 16 на брой. – Така за Бавария има един , със седалище в Мюнхен , за Саксония - един , със седалище в Дрезден и т. н. Те имат главна задача "да се грижат за запазване работния м и р " , за която цел те контролират действията на ръководителя и работниците , месят се в техните отношения , решават споровете между ръководителя и съвета на доверените ; наблюдават прилагането на спецалната наредба за всички заведения ; следят за освобождаването на работниците от служба ; имат надзор над работното време ; могат да налагат парични глоби и затвор на провинените срещу работния мир и пр. При нужда , те могат да повикат на помощ комитет от вещи лица . Тези последните дават пред попечителя клетва , че ще изпълнят по съвест и безпартийно своята служба. Всяко предприятие , което има над двадесет работници , се ръководи от правилник , написан от ръководителя , в който трябва да е постановено : началото и края на работата и почивките ; времето и начина на работническото възнаграждение ; основанията за пресмятане на акордната и други особени форми на работата ; основания за отстранение без предизвестие ; постановленията за паричните глоби . Тези правилници , които са задължителни – минимални условия – могат да бъдат преглеждани от попечителя и , според съвета на вещите лица , - изменявани. Също така и по отношение на тарифите , попечителят може да изработи за своята област наредби , като минимални условия. Особено място заема в закона с о ц и а л н и я т с ъ д з а ч е с т срещу предприемачите еднакво , както и срещу работниците , когато не постъпват в своята работа и отношения добросъвестно и със съзнание да употребят своята пълна сила в служба на общото благо . Съдът налага глоби ,отстранение ,даже на предприемачите и ръководителите. Пред него се допуща защита ; попечителят също може да се явява пред съда сам. Този съд се състои от един съдия ,назначен от Министъра на правосъдието , в съгласие с министра на труда , от един ръководител и едно доверено лице , който избира сам съдията от листите , представени от немския фронт на работниците. Срещу решенията на този съд могат да се подадат жалби в двенеделен срок пред "Съда за чест" на Райха в Берлин,който разглежда съдбата в пълна ширина и се състои от двама съдии , назначени от Министъра на правосъдието, от един ръководител, един от доверените лица и един назначен от управлението на Райха. Заплатите и материалните разноски на тези съдилища носи държавата ; разноските по процеса могат изцяло или отчасти да се възлагат върху осъдената страна. Този специален съд е един от ценните елементи на Хитлеровия работнически закон и чрез него се създават две нови понятия : социална чест и социално задължение. Законът дава най-накрая една решителна защита срещу отстранение или изпъждане на служещия и работника, щом те са служили една година в същото предприятие. Отстраненият в двенеделен срок се обръща най-първо към съвета на доверените лица в предприятието за помирение или осветление на случката ,а след това и към специалния "Съд на работниците". При решението на съда се предвижда или повръщане на работа , или пък обезщетение в случай ,че предприемачът откаже да приеме обратно отстраненото лице. Размерът на това обезщетение не бива да надмине 4 /12 от годишната заплата . Предприемачът дължи обезщетение и в случаите , когато отстраненият е постъпил на работа в друго предприятие , но , разбира се , само за времето , прекарано вън от работа ; той трябва да възмезди също така и учрежденията , които са поддържали работника до повръщането му на работа. . III. С оглед на мястото , трябва да прекратя изложението си. Но и от казаното до тук се потвърждава изказаното по-горе мое положение , какво Хитлеровият закон изместя борбата и неприятностите между капитала и работата и на тяхно място , ч р е з д ъ р ж а в н и я а в т о р и т е т , установява едно подчинение интересите на борещите се страни на н а ц и о н а л н а т а о б щ н о с т и така създава м и р м еж д у р а б о т н и к а и к а п и т а л и с т а. Онова , което Хитлер проповядваше в своите агитационни речи и което е изнесено в неговата книга - "Меin Kampf" – се реализира като закон и насочва живота към нови отношения , които носят мир на мястото на борбата и противоречията.Тези негови положения стават наистина , работнически катехизис на Нова Германия; те заслужават да бъдат изучавани от всички , които се интересуват от националсоциалистическа Германия и искат да я опознаят в нейната нова "народна общност " и " социална съвест". Те гласят : 1. Р а б о т о н а е м а т е л я т трябва да знае , че процъфтяването на националното стопанство означава и неговото щастие. 2. Р а б о т о д а т е л я т трябва да знае , че щастието и задоволяванието на неговите работонаематели съставят предпоставките за съществуванието и развитието на неговата собствена стопанска мощ. 3. Работонаемателят и работодателят са двамата неотлъчени носители и материални ръководители на ц я л а т а н а ц и о н а л н а о б щ н о с т . Това е новият път - к ъ м с о ц и а л н и я м и р , - който има за задача да замести провъзгласения от социалната демокрация и философите стар път н а б о р б а. Ние всички трябва да знаем , че животът носи нови форми и не бива да се втургаме със старите си понятия в бъдещия градеж на човешкото стопанство . Това бе и грешката на демокрацията в миналото . Инак са постъпили ръководителите на новата държава в Германия . Като изхожда от новите задачи на държавата, техният закон внася мир между човешките фактори на стопанската дейност , чрез нови институти за урегулиране на отношенията. Няма вече синдикат на работниците , няма тарифни договори ; не се допущат и организации на предприемачите ; и двете групи се изравняват в правата и силата си чрез намеса на държавния авторитет , което би трябвало да има за последствие изчезване на самите класи/ На 14 септемврий 1935 г. д-р Шахт на годишния Конгрес на NSDAP заявява : "Трябва да се проникнем от съзнанието , че сме една кръв и една културна общност и трябва да творим един до други , а не - един срещу други.", бел. на ред./. Така , чрез с ъ в е т а н а д о в е р е н и т е л и ц а , в който влизат предприемачи и работници , се постига една общност на предприятието , която е частица от н а ц и о н а л н а т а о б щ н о с т ; чрез работническите съдилища в две инстанции се отстранява произвола на предприемача при уволняване на работниците ; чрез тройхендлерите /попечителите/ като държавни органи – социалнополитически управители – се създава ефикасната намеса на държавата за мир в отношенията между работата и капитала ; чрез съда за социална чест – в две инстанции – се слага ръка изобщо върху предприемачите и безконтролните по -рано ръководители на големите предприятия и се поставят върху етическа основа отношенията между самите работници. Тази нова наредба не изключва организации на стопански групи, каквито се създадоха при "Лайпцигското споразумение" – 21 май 1935 г. , но те имат повече политически характер , - организиране на т.н. работнически фронт, а както се изразява самият Хитлер – "Организации вътре в германското стопанство са необходими , но те трябва да работят не едни срещу други , а едни с други". Както се вижда , настоящето изложение , направено непосредствено върху самия закон , има повече догматически характер ; един критически поглед днес още – поради краткия срок за прилагане постановленията на закона – е невъзможен . сп. "Просвета" , 1941 г.

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch