Nazi Lauck NSDAP-AO Bulgarisch bul49 . . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Ото Скорцени

Животът на един герой преди, по време и след Втората световна война

Х.Х. Норден

 Ото Скорцени е роден на 12-ти Юни 1908 във Виена. След последните си изпити, учи конструиране на сгради в Техническия университет на Виена и става инженер през 1931. По това време, освен другите работи, той е политически образован поради членството си в студентските отряди и борбата си за съюз между Германия и Австрия. През 1932 става член на НСДАП, която е забранена през 1933. След като Австрия става част от Райха през Март 1938, Скорцени става член на СС. От Септември 1939 Скорцени тренира с Лайбщандарте Адолф Хитлер във Берлин. Участва в кампанията на Запад в редиците на полка ” Германия “ и на 30-ти Януари 1941 е повишен в СС-Унтерщурмфюрер. След като марширува в Сърбия с немските войски през Април 1941, той отива на източния фронт в редиците на СС-дивизията “ Дас Райх “. Отличен е с Железен кръст и се бие на изток от Киев с обградените съветски формации. След това с дивизията си настъпва към Москва.
        На 25-ти Юли 1943, Бенито Мусолини е свален от конспиратори сред най-високите етажи на фашистката партия  - арестуван и отведен на незнайно място. Скорцени заедно с пет други офицери е викнат в щаб-квартирата на Фюрера. Той е избран за мисия, която Фюрера обсъжда с него под секрет. Той е сигурен, че с правителство определено от краля, Италия ще напусне войната и Дучето ще бъде предаден на Съюзниците. Мисията на Скорцени е да намери къде е държан Мусолини и да го освободи. Операцията трябва да бъде подготвена и изпълнена в строга секретност. След консултация с генерал Щудент -  Скорцени праща в Берлин искане за формиране на специална оперативна група. Преди края на деня, почти 40 мъже трябва да бъдат екипирани с тропически униформи, цивилни дрехи, оръжия, експлозиви, радио предаватели, парашути и нови платежни книжки, за да не бъде разкрито присъствието на членове на Вафен СС в Италия. Благодарение на полицейското аташе в немското посолство в Рим – СС-Щурмфюрер Херберт Каплер, непрекъснато променящото се местонахождение на Мусолини е разкрито. Бреговата крепост Мадалена, северно от Сардиния е едно от местата където е държан Мусолини. Скорцени подготвя изненадваща атака на войници, докарани с лодки с реактивни двигатели до острова, които да преодолеят евентуална италианска съпротива. Операцията планувана за 28-ми Август 1943, трябва да бъде отложена, защото италианците разбират за нея и сменят местонахождението на Мусолини. По-късно се разбира,че главата на контраразузнаването, Адмирал Канарис е страхлив предател и е предал планираната операция на италианците. За щастие, новият затвор на Мусолини бива скоро разкрит. Това е спортния хотел в Гран Сасо в планините Абруцен, на 2000 метра надморска височина. Поради капитулацията на италианската армия, немците очакват скоро Мусолини да бъде предаден на Съюзниците затова трябва да бъде освободен по-скоро. Атака е възможна само с парашутисти. 12 самолета са извикани от Южна Франция в Италия. Те носят по 9 човека плюс пилота. Скорцени избира поляна край хотела за приземяването. По същото време батальон от парашутисти трябва да завземе въжена станция в низината, която води към хотела. Карл Радл дава идеята Генерал Солети от карабинерите да е при италианците, които го познават и да им нареди да не стрелят по немците. На 12-ти Септември операцията стартира. Генерал Щудент взима 17 мъже от Вафен СС и 90 парашутисти от летището Практика ди Маре. Над мястото за кацане, Скорцени забелязва, че мястото считано за поляна е всъщност ски писта. Невъзможно е да се скочи там. Скорцени нарежда на пилота да забие самолета колкото се може по-близко до хотела. На 15 метра от сградата той се спира. Скорцени, мъжете от самолета му и генерал Солети тичат към хотела, колкото се може по-бързо. Карл Радл, който е в следващия самолет описва картината така в книгата си “ Освободители паднали от небето “: Скорцени и мъжете му се движат в посока хотела, там има италиански пазач. Генерал Солети вика “ Не стреляй! не стреляй! “. Оставят пазача и влизаме в хотел. Една врата изхвърча. Това е радио стаята. Италиански войник е на радиото. Бутат го от мястото и с няколко удара с прикладите повреждаме радиото. Това е. Не могат да се обадят за помощ вече. Няма врата извън това мазе. Отново навън. Минават зад ъгъла на допълнителната постройка. Още един пазач. “ Не стреляй! Не стреляй! “ вика генерала. Този пазач също не стреля. Има бетонна стена висока два метра. Скорцени се изкачва на раменете на един от хората си и я преминава. След това всички минават така. На терасата на фасадата пред главния вход са. Тогава самолета ми започва да пада и се спуска на 100 метра от хотела. Тичаме до хотела. Виждаме Дучето на прозореца. “ Дуче, махни се от прозореца, далеч от прозореца! “ крещи Скорцени. Страх го е, че Мусолини може да бъде застрелян случайно. Стигаме входа на хотела. Преди да влезна, Скорцени и Швердт разчистват пътя през карабинерите без оръжие. Карабинерите са много ядосани и искат да напуснат хотела. Прекъснали сме следобедната им дрямка. Някои носят автоматите си, други са невъоражени. Виждат генерала, познат на мнозина и никой не стреля. Скорцени и Швердт тичат нагоре из непознатия хотел. Скорцени отваря врата на втория етаж. Правилната е. Вътре в стаята е Мусолини. Вътре са двама офицери и един в цивилни дрехи. Те излизат навън. Когато пристигам, Скорцени просто докладва: “ Дуче, Фюрерът ни прати да те освободим! “ Мусолини е силно впечатлен. Отговаря просто “ Знаех си, че Фюрера няма да ме остави. “ Стиска ръката на Скорцени, прегръща го, целува го по бузите. Същото се повтаря с мен, Швердт и Вартгер. Италианският командир на хотела се предава. Скоро каца самолет, който да откара Мусолини и Скорцени от Гран Сасо до летище, откъдето ще летят към Виена. Там,Скорцени се обажда на Фюрера, който му казва “ Скорцени, вие изпълнихте успешно мисия, която, ще остане в историята. Вие ми върнахте моя приятел Мусолини. Награждавам ви с Рицарски кръст и ви повишавам в чин СС-Щурмбанфюрер. Поздравявам ви. “ През следващите месеци Скорцени е зает с формирането на частта си от командоси и тяхното екипиране с нови оръжия. Специалната му формация е преместена в Ягдвербанд Център с пет батальона, инжинерна част и няколко други екипа. По случайност трябва да изпълни неподозирана задача на 20-ти Юли 1944. На този ден, полковник Щауфенберг прави опит да убие Фюрера и други функционери поставяйки бомба по бреме на заседание относно военната сигурност проведеждащо се в Главната квартира на Фюрера. След елиминирането на Фюрера, резервните сили е трябвало да поемат командването. Опитът пропада и Хитлер е леко ранен. На 20-ти Юли 1944, Скорцени тъкмо е пристигнал с влак от Берлин във Виена, когато разбира, че някои части вече са предупредени от конспираторите и са поели към Берлин. Скорцени заедно с един полк тръгва към щаба на шефа на резервните части, където междувременно офицери от армията са арестували и застреляли част от конспираторите. Командирът на помощните части е освободен, но снет от длъжност. Скорцени иска от офицерите да продължат задачите си, а сам се заема с единицата отговорна за въоражението, доставките и резерва.

През Септември 1944, Скорцени получава нови задачи от Фюрера. Унгарският регент Хорти се е свързал с англичаните и руснаците и подготвя капитулация на страната си. Работа на Скорцени е да предотврати това. Той концентрира силите си около Виена, оборудва ги с нови оръжия и превозни средства и отива като цивилен в Будапеща. Пет седмици са му нужни да се ориентира в местната обстановка. Става ясно, че сина на регента Хорти – Никлас се е свързал с руснаците чрез сръбския партизански лидер Тито. Няколко часа по-късно унгарското радио съобщава, че Хорти е постигнал споразумение с руснаците. Скорцени заповядва да се окупира замъка на Будапеща, където Хорти живее, на 16-ти Октомври 1944. През нощта негови войници обграждат планината, на която е разположен замъка. Другите заемат специална подредба, която цели да внуши, че се действа по-предварително начертано споразумение. Планът успява. Унгарските оръдия мълчат, унгарският генерал капитулира. На следващия ден унгарската армия се заклева пред ново правителство, че ще продължи да се бие против руснаците на страната на германците. Значителна опасност за Германия е преодоляна, благодарение на Скорцени и хората му. Когато Скорцени описва операцията в Будапеща на Фюрера, покойният му казва: “ Справил си се много добре, скъпи мой Скорцени. От 16-ти Октомври 1944 си повишен в СС-Оберщурмфюрер и те награждавам със златен Германски кръст. “ След това го информира за следващата му мисия. На запад, английските и американските части са спрени пред вратите на Райха. Фюрерът планира нова офанзива, която стартира в района между Аахен и Люксембург, води към Ардените и през Каналния бряг за да разруши всички вражески сили на север от линията Бастон-Брюксел-Антверпен, както и да попречи пристанището на Антверпен да падне в ръцете на Съюзниците. Задачата на Скорцени е да превземе мостовете на Мюсе между Лиеж и Намур, със войници в английски и американски униформи и да предотврати взривяването им. Освен това, малки групи командоси в чужди униформи могат зад вражеската линия, да дават фалшиви заповеди, блокират комуникации, водят силите на Съюзниците в грешни посоки и създават объркване в редиците им. Операцията е с голям успех. Скоро пристигат рапорти за ситуацията при американците. Например, лидерът на един отряд праща американски танкови полк в грешна посока, разрушени са телефонни линии и са махнати пътни знаци. Още по-ефективни са саботажите и истерията, които предизвикват в редиците на американците. След срутването на източния фронт, Скорцени и хората му имат за цел да формират укрепена линия на изток от Одър край Шведт, която да служи за бъдещи операции срещу червената армия. Скорцени обезопасява зоната и снабдява четирите си батальона със завръщаши се немски войници, и по този начин създавайки дивизията “ Шведт “. Също така спасява много бежанци, които преминават Одер. На 25-ти Февруари 1945, Фюрерът му казва “ Скорцени, трябва да ти благодаря за постиженията на одерския фронт. Твоята линия беше единственото светло място с дни. Награждавам те с Дъбовите листа на Рицарския кръст. Лично ще те наградя след няколко дни. Тогава ще ми разкажеш за преживяното “

На краят на войната Скорцени, който е повишен в СС-Щандартенфюрер на 20-ти Април 1945, е взет в американски плен край Залцбург. През 1947 е съден в Дахау за деяния във вражеска униформа, но оправдан. До Юли 1948 чака в лагера в Дармщат, за така наречения си процес на денацификация, който е многократно отлаган, за да бъде държан по-дълго в затвора. Затова, той решава сам да се освободи. Той стои в Германия и Франция още две години и отива в Испания през 1951, където работи успешно като инженер. Спомага за създаването на египетското разузнаване под името Мукхабарат. Неличима болест на белите дробове го води в Хайделберг през 1975 за медицинско лечение. Там Ханс-Улрих Рудел и Валдемар Шюц са последните другари, които го посещават, преди да замине обратно за Испания, осем дни преди смъртта си. Ото Скорцени им разказва тогава историята за посещението си в главната квартира на Фюрера през есентта на 1944. Фюрерът тогава е болен и го приема на легло. Казва му, че Германия не е построила атомната бомба, защото той – Хитлер не е искал да поеме отговорността за разрушението на човечеството от такава “ дяволска работа “. На 5-ти Юли, 1975, Ото Скорцени умира в Мадрид. Урната му е пренесена във Виена.

                                                                                         

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch