От британски националист към националсоциалист

 от Еди Морисън

 

През 1967 се присъединих към Националния Фронт (НФ) и започнах да се уча относно британския национализъм – това значеше за мен тогава – Британия на първо място и да съм горд от британския си произход и от мъртвата ни империя    ( сега заменена от мулти-расово общо благо, което е лоша шега! ) Сред литературата дадена ми тогава, когато стартира сега вече 30 годишната ми кариера в Бялото националистическо движение ( с това наименование имам предвид всички бели националистически групи във Британия ), беше колекция от книги на тогавашния лидер на НФ – Фил Стоун. Фил, за жалост вече не е сред живите. След тежки заболявание той умря в Тенерифе преди няколко години. Фил беше член на първата БНП                    ( Британска Национална Партия, British National Party ) с лидер Джон Бийн и беше приятел с много  членове на НСД ( Национал социалистическото движение, National Socialist Movement ) на Колин Джордън. Сред всичките ценни материали ( повечето сега са изгубени или “ заети “ ) беше комплект от национал-социалистически материали на Национал-социалистическата партия на белите хора ( National Socialist White People’s Party ), която се явява наследник на АНП ( Американската нацистка партия, American Nazi Party ), ръководена по това време от Джордж Линкълн Рокуел. Рокуел беше убит от бивш член на АНП и национал-болшевик на 25-ти Август 1967 и аз нямах никаква възможност да разговарям с него. Но неговите списания и статии – специално “ Щурмовакът “, Репорта на Рокуел и по-точно Национал-социалистически Свят ми дадаха обърнаха внимание на факта, че британския национализъм, скован от фалшиви предубеждения,  не задоволява моите дългосрочни философски нужди. Идеологическото ми израстване от ниво – популист, който вее флага на измамния национализъм, до нивото на радикален национал-социалист бавно ставаше факт. По това време взимах участие в подобни популистки прояви на Националния Фронт , държах речи по 5 пъти на седмица, но дълбоко в съзнанието ми учението на Хитлер и Рокуел набираше скорост – по това време за първи път прочетох “ Моята Борба “ на Хитлер.  Националният Фронт, раздиран от популистки спорове все още бе ръководен от бивши членове на Национал-социалистическото Движение и от такива на Движението за Велика Британия ( Greater Britain Movement ), което се съюзи с НФ през 1968, тогава Джон Тиндал, Мартин Уебстър, Денис Пери, Дейв Паскоу и много други енергични национал-социалисти влезнаха във Фронта. Благодарение тяхното дълбоко убеждение в идеологията много по силна от всеки “ плосък патриотизъм “ от типа на Торите, те ме научиха на много неща относно вида на “ Кръвта и почвата “ и как битката е международна, а не локална. Бях щастлив да продължавам с общите директиви на НФ и да крия новоприетите си радикални национал-социалистически възгледи под дебел пласт от псевдо-патриотични постулати. Фронта искаше това от мен и аз го правих, но бях щастлив, че все пак той е в сигурни национал-социалистически ръце, като тези на Тиндал и Уебстър. Все пак аз пробвах с редица други групи, които залагаха на “ директното действие “ – напускайки НФ за да участвам в по-откритото британско НС движение. Също така формирах няколко групи в Лийдс – Национал-демократичното движение за свобода ( National Democratic Freedom Movement ), както и второто поколение на БНП. Директната ни конфронтация с марксистката измет ни донесе национална и локална публичност, както Рокуел каза, че ще стане. Донесе ни и много арести, глоби и присъди – също предвидено от Рокуел. Бяхме изпълнени с чувство на мъченици и саможертва, и привличахме много млади бойци и скоро задминахме представителите на НФ, който по това време падна под влиянието на популистките брътвежи на Джон Кингсли Рийд. “ Нацистите “ вече не бяха добре дошли. Когато, през 1967, Тиндал и Уебстър си върнаха НФ, а Рийд формира собствена партия с кратък живот – Националната Партия ( НП ), за мен беше радост да разпусна БНП и да присъединя неговите членове ( около 500 )   към НФ. Наличието на толкова много национал-социалисти в Западен Йоркшир направи възможноста на червените ,да продават вестници или да имат сбирки, нулева. Изгонихме червената паплач от улиците и не оставяхме червена или анти-фашистка сбирка непредизвикана. За първи път рекламирахме сбирките си и канехме червените да ги посетят. Резултатът – още арести, повече присъди, но невероятна популярност включваща специален епизод от поредицата “ Светът в действие “ посветена на нас. Тези тактики приложих в БНП по-късно ( преди да бъде превзето от предатели ) в Дарлингтън и през следващата седмица в Дюсбъри, събитие което пак удари световните заглавни страници ! ( 1989 ) Опитах многократно да направя НФ по-популярна, но когато нищо не успя ( лично все още подкрепям НФ, като най-ефиктивното движение в Британия ) основах Арийска Единност ( АЕ ) ( Aryan Unity ) – по-скоро идея отколкото организация посветена на СВЕТОВНИЯ Национал-социализъм и пан-арийското мислене. Дефинирам пан-арийското мислене, като идея за това как арийските народи водени от арийските НС борци за свобода са единствената ни надежда за един бял свят. Сега с гордост мога да кажа, че съм НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТ и дните на дребнавия “ малък “ англичанин са минало. Разбирам, че нашия главен враг – идващият  Нов Световен Ред във всичките му форми и прикрития изцежда живота на нашите хора по целия свят и запушва устата на истината. Този процес може да бъде спрян от едно международно арийско движение. Арийското Единство ще се опита да изиграе ролята си във вечната борба. За национал-социалистите войната не свърши през Май 1945 – това не беше края на войната, а просто една от многото битки, която за жалост беше загубена, но борбата за съществуването на нашите хора и за запазването на нашите култура и наследство продължава !!!

 

+ Коментар +

Този текст бе преведен с цел всички другари да се запознаят с житейския опит на Еди Морисън, който той трупа след 30 годишно активно участие в политиката. Запознаването с кратката му биография ще бъде полезно само тогава, когато всеки добре размисли върху застъпената тематика. Примерът, който Морисън ни дава е ясен. За да бъде успешна борбата, която водим, на всяка цена трябва да излезнем от рамките на  “ дребнавия “ национализъм, бил той български, английски или германски. Трябва да прегърнем идеите на нашия Фюрер, който ни завеща святата мисия да обединим Европа, но не  такава каквато я познаваме днес, а обединена Европа базирана върху твърдата основа на общия ни расов произход. Само когато всички арийски народи сложат край на дрязгите помежду си ( най-често подклаждани от чужди на расата ни елементи ), ще притежаваме необходимата вътрешна сила, за да нанесем решителния удар. Полза от национализма няма. Ако всяка страна реши да се бори отделно, за пореден път ще станем свидетели на братоубийствена война. За да осигурим бъдещето на расата си, трябва да сме единни. Жизнено важно е всеки един да извърви пътя от националист към национал-социалист.

 

 Европа на арийското единение ще пребъде !!!

 Хайл Хитлер!

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch