. . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Фридрих Ницше

        Когато, Фридрих Ницше се ражда на 15-ти Октомври 1844 г. в Рьокен край Люцен в пруската провинция Саксония, баща му е сигурен, че той ще спази семейната традиция и ще стане лутерански свещенник като баща си и дядо си. Никой не подозира, че синът му ще стане майстор на анти-християнското учение. Когато е на 5 години, бащата на Ницше умира. Майка му се заема с обучението в семейството, което се състои от две лели, баба и няколко сестри. Рано в живота си Ницше се интересува от поезия и на десет годишна възраст пише първите си стихотворения. След като завършва гимназия в Наумбург през 1864 г., Ницше решава да следва собствените си интереси и се записва да учи теология и класическа философия в университета в Бон. През 1865 г. последва учителя си в Лайпциг и завършва обучението си. Силно повлиян от древните естетики и научните трудове на Артур Шопенхауер, Ницше се среща с Рихард Вагнер през 1868, който също е запален последовател на Шопенхауер. През следващите десет години Ницше и Вагнер се срещат няколко пъти, като си оказват огромно влияние един на друг. През Февруари 1869 г. Ницше става професор по гръцки език и литература в университета в Базел. На 24 годишна възраст произнася реч за “ Омир и гръцката филология “, която му печели вниманието на критиците. През 1871 патриотът Ницше става доброволец медик по време на Френско-Немската война. След като на 18-ти януари 1871 Втория Райх е формиран, Ницше се оплаква, че политическия съюз има, но няма интелектуален такъв. Години по-късно той критикува всеки аспект на живота в Германия. Младият и амбициозен Ницше публикува през 1872 първата си голяма творба: “ Раждането на трагедията от духа на музиката “. Това му дава възможност да изрази чувствата си. Тази работа се занимава с културните проблеми, които водят до проблем номер едно за Ницше – моралът. Освен връзки с видни теолози и философи, Ницше засилва контактите си с Рихард Вагнер. През 1876 се появяват знаци на отчуждение между двамата и по-късно те прекъсват приятелството си. Причина е разлика в мненията относно християнството и морала. Ницше заклеймява християнството и неговия “ робски морал “, който той нарича “ анти-живот “. Той обявява “ Бог е мъртъв ! “ Лошото здраве го принуждава да напусне професорския пост в Базел през 1879. През следващите 10 години Ницше работи като свободен философ и пише най-големите си произведения. Пишейки на различни места, главно в Италия, той публикува “ Човешки, твърде човешки “ ( 1880 ), “ Залез “ ( 1881 ), “ Приятната наука “ ( 1882 ). И в трите си творби Ницше представя човека, като създание притежаващо свободата само да избира своите ценности, обичаи и морал. Концепцията на Ницше за  “ отхвърляне традиционните ценности “ не цели индивида, а по-скоро създаване на супер човечество, което да разпространява културата и да притежава господарски морал. Философският шедьовър на Ницше е въплътен в четирите тома на “ Така рече Заратустра “ ( 1883-1885 ), където потвърждава теорията си в поетичен стил. През 1886 и 1887 излизат “ Отвъд добро и зло “ и “ Генеология на морала “. Други по-кратки творби, като “ Случаят Вагнер “ ( 1888 ), “ Антихристът “ ( 1894 ) и “ Ницше срещу Вагнер “ (1895 ) продължават анти-християнските му възгледи за живота. След нервен срив през януари 1889 в Торино, Италия Ницше е настанен в психичния институт в Йена, Германия. Майка му се грижи за него, а след нейната смърт, сестрите му. Той никога не връща разсъдъка си и умира на 25-ти август 1900 във Ваймар. Фридрих Ницше е един от великите арийски философи и мислители, както и един от създателите на философията на съществуването. Националсоциалистическият писател Карл Шлектас пише за Ницше: “ Вътре в движението – подтикнат от промяната – виждайки финалната фаза и база на човешката природа, Ницше се опитва да се освободи от старите форми на културно наследство. “

          Издателят: Тази статия е създадена единствено, за да почете един от най-великите мислители на последните 200 години, а не за да атакува някоя религия.

 

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch