. . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Джордж Линкълн Рокуел - (9.03.1918 - 25.08.1967)

Кой беше Джордж Линкълн Рокуел?

От А.В. Шерфенберг

 

Десет хиляди подивели евреи изпълниха Ню Йоркският Сентръл парк, където човека когото те най-много мразеха,  беше планирано да говори в така наречения "свободен форум". Огромната тълпа се състоеше от превъзбудени хора, крещящи с пълен глас за неговата кръв. Те размахваха стоманени тръби и павета от улицата, в най-добрите старозаветни традиции на свободната реч. В действителност никой не го очакваше да се появи и да излезе лице в лице с такава озверяла тълпа, затова разпенените в устата "избрани" обърнаха събитието в анти-нацистко изстъпление. Те пляскаха и пееха "Хаванаглия" и танцуваха на улицата. Но точно на върха на тяхната истерия, в точно определеното време, един едър мъж, гордо застанал сам посред издивялата сбирщина от боклуци, захвърли своето дълго прикриващо палто. Като по някаква магия, Джордж Линкълн Рокуел се появи в пълна щурмова униформа, предизвиквайки един емоционален ураган, като беше заобиколен от врагове които бяха прекалено изумени за да помръднат. И невероятно, той започна да им се подиграва, осмивайки ги като страхливци и бегълци от лудницата.

"Аз дойдох," каза той, "по ваше желание, така че нека да видим колко сте смели наистина!" Никой не посмя да направи нещо срещу огромния бивш капитан от Американската флота. Той стъпваше важно, усмихваше им се и се присмиваше на техните фалшиви обещания да попречат неговата реч в Ню Йорк да се състои. Това беше една лична конфронтация между Арийски мъж и неговите еврейски противници, между расова материя и анти-материя. Експлозията беше неизбежна.

 Евреите подивяват 

Постепенно чифутляците се разяряваха все повече и повече до момента в който ги завладя пълна истерия. И така в един конвулсивен, крещящ скок, те се нахвърлиха върху Капитан Рокуел. Но той имаше психологическото предимството, което му даваше неговата изключителна смелост. И в последвалата жестока битка, която е прекалено невероятна за някой които лично не е бил свидетел или самият той не е участвал в такава схватка, той удряше и блъскаше, пробивайки си път през крещящата тълпа. Хищните демони се нахвърляха отвсякъде, докато самотният герой на Бялата раса се проправяше път от кръв и счупени кости през Ню Йорк Сити. Те не успяха да го свалят на замята, а той самият не се изморяваше да им чупи главите.

Разтревожени и вдъхновени от такава Херкулесова смелост, отряд от полицаи се втурна във виещата сган, размахвайки гумени палки. Доста чифути бяха набити, тъй като полицаите явно се наслаждаваха на своето занимание. И така те си пробиха път от плискаща се кръв до Капитан Рокуел, който все още не преставаше да размахва юмруци и го измъкнаха от там стъпвайки върху хленчещите тела на паднали евреи. Той се беше отървал само с няколко повърхностни рани и натъртвания. Дори униформата му беше в относително добра форма.

 Младостта на Капитан Рокуел

 Джордж Линкълн Рокуел е роден на 9-ти март 1918 година в щата Илинойс. Неговата младост е нямала нищо общо с подобни на гореописаната битка в Ню Йорк Сити. Той е искал да стане успешен рекламен художник, амбиция изпълнена, когато той печели първа награда в национален конкурс за Фондацията за борба с рака. Но Втората световна война променя неговите планове завинаги. Записвайки се като доброволец в Американската флота, още преди официалното влизане на Америка в войната, той става военноморски пилот. Той бива измамен заедно с милиони други американци, че едва ли не Адолф Хитлер се готви да събори Статуята на свободата. След края на войната той получава медали за изпълнението на бойния си дълг срещу немските подводници и при избухването на Корейската война той отново се записва, издигайки се до чин  Капитан. Той бива изпратен в Исландия и по време на престоя си там той се среща и се жени за красива нордическа жена, с която си създава семейство през 50-те.

Но след края на Втората световна война, Рокуел постепенно осъзнава че Бялата Цивилизация все повече върви към упадък, противодействието на който той най-накрая открива в “Моята борба” на Адолф Хитлер. И така, придобил съзнанието за своята мисия – да спаси Бялата раса, той основава Американската Нацистка Партия, като по този начин се сбъдва предсказанието, което Фюрерът е направил малко преди своята смърт:

"Битката срещу евреите първоначално ще бъде подновена не в Европа, а в Съединените щати. В разстояние на двадесет и пет години, американците ще се събудят по отношение еврейският въпрос."

 Битката е подновена

Но през 1958, американският народ е все още прекалено самодоволен и апатичен за да се извърши Бяла революция. Бунтовете на негрите, икономическият хаос, културното разлагане и ерата на Виетнамското предателство на 60-те са пред тях. И въпреки апатията на белите и "хартиената завеса", както Рокуел нарича еврейският бойкот в новинарските медии, неговият активизъм  успява да направи националсоциализма видим за масата от бели хора.

Годините безплодна саможертва най-после дават резултат, когато започват шумни демонстрации на негри през работническите квартали на белите Американци. Намирайки се на върха на общото недоволство срещу насилствената интеграция, Капитан Рокуел изнася речи пред големи множества от неговите братя бели Американци, които за първи път го обсипват с благодарността, която той заслужава. "С евреите е свършено през седемдесет и втора! (The Jews are Through in '72!)" е един от популярните лозунги на това време, който изразява големите тогавашни надежди Рокуел за стане Президент на Съединените Щати през следващите избори.

Популярността на Рокуел към края на шейсетте е толкова голяма, че той изглежда предопределен да спечели най-високият пост в страната един ден. За нещастие това е и мнението на евреите и той бива убит при обстоятелства все още обвити в мистерия в Арлингтън, щата Вирджиния.

 Кой беше Джордж Линкълн Рокуел?

 Съдбата беше избрала идеалния човек за представител на следвоенното Национал социалистическо Движение.

Висок над метър и деветдесет сантиметра, красив, атлетичен и дарен с остър ум, той беше типичният Американски народен герой от същия калъп, най-малко физически, като Джон Уейн или Кларк Гейбъл, със същата обаятелност, към която Американската душа е най-възприемчива. И наистина за някои наблюдатели, той е наподобявал кръстоска между Джеймс Гарнър и Тиранозавър Рекс, особено когато е бил в разгара на битка. И все пак, въпреки всичкият се динамизъм, той е бил предан баща и винаги верен приятел.

В духа на най-възвишените водачески традиции на национал социализма, той винаги се е хвърлял без колебание срещу врага, който винаги го е превъзхождал числено. Когато първото Виет Конгско знаме е било публично развявано от комунисти-евреи на улиците на Бостън през 1956, Рокуел се спуска направо срещу демонстриращите предатели и глупаци и разкъсва знамето им, след което бива хвърлен в затвора, заради самоотвержения патриотизъм, които все още никои не е посмявал да изрази така. В такива случай той е казвал скромно за себе си, че се просто опитва по някакъв начин да компенсира вредата, която е нанесъл на национал социализма, докато се е биел във втората световна война, като един излъган Американец.

 Наследството  на Рокуел

 Враговете на Бялата Раса биха искали да кажат, че Джордж Линкълн Рокуел никога не е съществувал. И наистина, те са се постарали да направят всичко възможно за да заличат името му от Американската история. Но техните усилия продължават да отиват напразно. Неговият образ и дела ще останат завинаги в сърцата и паметта на милиони, които за преживяли размирното десетилетие на шейсетте. Неговите съчинения и записани речи ще продължават да образоват и вдъхновяват нови и нови поколения от расови патриоти.

И въпреки, че след толкова много години, ние все още скърбим за тази огромна загуба, смъртта на Капитан Рокуел, ние знаем че той не е умрял преди изтичането на отреденото му време, както и всеки друг човек. В крайна сметка, съдбата на най-големите герои е не да умрат тихо от старост, а да паднат в разцвета на своя живот под омразата на техните врагове. Само по този начин те биха останали да живеят завинаги в народното съзнание на нашата раса.

Джордж Линкълн Рокуел направи всеки жив национал социалист и тези които все още не са родени, несравнимо по богати духовно с това, че живя на този свят. Той собственоръчно издигна нашето знаме от пепелта на Берлин в небесата на Америка. Той изразяваше нашата Идея по такъв представителен, професионален и спечелващ всекиго начин, че той ни направи горди от това че сме част от неговата борба. Ние почетно приемаме неговото духовно наследство. В неговото име, осветено от кръвта на неговата саможертва, ние ще се възползваме напълно от неговото наследство. 

Живота на един човек е неговия най-благороден труд. И ако този труд се понесе от тези, които са го надживели, той не е истински мъртъв. Чрез нас, Рокуел продължава да живее!

 

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch