. . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

 Последната битка

на

Йохан Пайпер

 

        Йохан Пайпер произхожда от офицерско семейство, роден е на 30-ти януари 1915-та година в Берлин. Той се числеше към СС-Лейбщандарте "Адолф Хитлер". През  1938-ма Йохан стана адютант на Райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Като започна войната, искаше да служи на фронта. После командуваше 10-та рота на СС-Лейбсщандарте" Адолф Хитлер " в Полша, Холандия, Белгия и Франция. През 1941-ва воюва в Русия, в състава на 3-ти брониран батальон на СС, втори брониран полк. Той заместваше 320-та пехотна дивизия на генерал Постел, който беше обграден край Харков. На 19-ти март 1943-та превзе Белград. През Септември 1943-та Йохан Пайпер е в Италия. През ноември същата година воюва за Райха край Житомир и в състава на 1-ва армия пробива обкръжението край Каменец , Подолск. До октомври 1944-та се сражава на Западния Фронт. На 16-ти декември 1944-та, с командуваната от ЙозефЗепДитрих 6-та бронирана армия, Йохан е в авангарда на офанзивата на Ардените с неговата 1-ва СС бронирана дивизия Лейбщандарте "Адолф Хитлер ". По време на Арденската офанзива в едно адско сражение по Пайпер и хората му (общо 1000 души) вражеската артилерия изстрелва 58 000 снаряда, въпреки това той успява да изведе 800 души.

Той се придвижи до Ла Глейце, близо до Ставелот. Откъснал се напред пред армията, бе обкръжен. Но Йохан съумя да спаси своите хора. Пеша, в ледено студено време, зарязвайки всички оръжия,те незабелязано се измъкнаха. Както винаги , сражаващ се под командата на ЙозефЗепДитрих, той се би против Съветите до последно, на запад от Дунава, край Виена. По същия начин се би в Алпите, до Св. Полен и Кремс, където Той и хората му в края на краищата слагат оръжие. Той се издигна до военен чин СС-оберщурмбанфюрер и е носител на Рицарски Кръст с мечове.

След края на войната, този безупречен, благороден и изключително храбър воин бе хвърлен в затвора, бит и жестоко малтретиран. Обвиниха го в издаването на заповед за екзекутирането на американски военнопленници в Баунец, край Малмеди по време на Арденската офанзива (става дума за уникалния немски пробив на Западния фронт ,в самия край на 1944г., където германските бойци разкъсват съюзническите линии и правят пробив около 100 км, бел. ред.). Една негова бойна група пленява американски войници. Те са били заставени да стоят на една ливада, за да ги транспортират от фронтовата линия. Пайпер бе поставил някои от хората си да ги охраняват. Самият той бе начело на командваните от него танкове, далеч преди следващата го пехота, по пътя за Линевил. След като повечето от войниците на бойната група пристигнаха в Баунец, те останаха там, разговаряйки със свои бойни другари, които още не бяха заминали. Един бронетранспортьор имаше повреда и беше поправен. Изведнъж, седящ на танка германски войник внезапно скочи, виждайки че някои от американските военнопленници се готвеха да бягат. Един предупредителен изстрел от пистолета му предизвика паника сред пленниците и те се разбягаха на всички страни. Автоматичното оръжие влезе в действие и 21 американци загинаха в бъркотията.

След края на войната бойците от 1-ва СС бронирана дивизия бяха закарани до лагера Цуфенхаузен. 400 от тях бяха трансферирани в затвора Швебишенхал край Щутгарт. Воините на Пайпер бяха предимно младежи. Имаше един боец, който бе на 16 години, двама пък на 17, единадесет от тях на 18, осем от войниците му бяха 19-годишни. 22-ма от общо 72-та затворници бяха на възраст под 20 години; всички бяха измъчвани, за да се изтръгнат от тях някакви признания. Пайпер беше пример за хората си и под негово командуване те се справяха добре. Никога не се случи да има предателство из между неговите бойци. След това хората му бяха закарани в лагера Дахау, където 72-ма от общо 74 обвинени бяха осъдени при показен "процес". Един се самоуби, друг беше от Елзас и го предадоха на френски съд. 43-ма бойци, между тях и Пайпер, когото държаха отговорен за действията на хората си, бидоха осъдени на смърт чрез обесване, 22-ма с доживотни присъди, осем от тях по на 20 години затвор и единадесет бойци по на 10 години зад решетките. По-късно, преразгледаха "процеса" и смъртните присъди бяха заменени с доживотен затвор. След 11 години зад решетките , Йохан Пайпер бе пуснат последен от своите съратници, през декември 1956-та.

От януари 1957-ма Той започна работа в "Порше", Франкфурт. Синдикатите поискаха уволнението му. След това Пайпер отива да работи за Фолксваген в Щутгарт, но поради силната лява агитация там пак бе уволнен. С това му стана съвсем ясно, че не може повече да остане в Германия и се премести със семейството си във Франция. По време на офанзивата срещу Франция, през 1940-та, той бе опознал района около платото Лангре и още тогава го харесваше, като красиво и спокойно място. Тогава Йохан бе помогнал на френски военнопленник, един добре настроен към Германия националист. Този френски военнопленник е трябвало да работи в Ротлинген, в гараж на роднини на Пайпер, като осъден на принудителен труд затворник. Тогава имаше споразумение между Франция и Германия по силата на което, двама френски военнопленници се освобождаваха на мястото на всеки доброволец, желаещ да работи в Германия. По предложение на Пайпер, на този французин Готие му бе разрешено да се завърне при семейството си… Той не беше забравил Пайпер. Когато бившият СС-оберщурмбанфюрер напусна Германия през 1957-ма, Готие му помогна и му продаде една воденица в град Травес, Франция . Тази постройка беше в лошо състояние и Пайпер нямаше финансова възможност да я ремонтира. След това СС-оберщурмбанфюрер Ервин Кетелхут пое воденицата и през 1960-та Пайпер построи къща в Спанплате, високо на брега на Саона, скрита в растителност, за да не се вижда от улиците и наподобяваща военно укрепление. Той живя там доста спокойно, независимо от заплахите и анонимните телефонни обаждания, в продължение на повече от 16 години.

Но на 11-ти юни 1976-та стана един инцидент.Той купи малко тел в един магазин във Везул, главния град на окръга. Продавачът беше елзасец, Пол Кашо, френски комунист. По акцента той се усъмнява, че Пайпер е немец и го пита уж между другото дали е бил във Франция по време на войната… Пайпер подцени ситуацията, като плати с чек, на който е напечатано името и адреса му. Пол Кашо провери името на Пайпер в "кафявия списък", където всички издирвани немци бяха регистрирани и докладва на френските комунисти. На 22-ри юни 1976-та френският комунистически вестник "Юманите" писа: "Какво прави този нацист във Франция ?". Имаше искане Пайпер да бъде прогонен от Франция. Листовки, показващи Пайпер като военнопрестъпник и нацист бяха раздавани на хората в Травес. "Пайпер, ще се разправим с тебе на 14-ти юли", беше написано по стените. Разбира се, 14-ти юли е националният празник на Франция.

Сутринта на 13-ти юли Пайпер изпрати съпругата си, страдаща от рак, в Германия. Той нямаше намерение да напусне къщата си, защото очакваше да бъде подпалена. Неговият съсед Кетелхут му предложи да изкара нощта във воденицата, но Пайпер отказа предложението. Също така, Пайпер не искаше Кетелхут да стои при него, защото нямало да се поколебае да застреля всеки, който се опита да проникне вътре. "Не", каза той, "Достатъчно са убитите"… Й. Пайпер чакаше на верандата, откъдето можеше да наблюдава река Саона. Е. Кетелхут все пак му остави пушката си. В 10:30 вечерта Пайпер чу шум откъм храстите и видя една дузина съмнителни субекти да се качват по брега. Той стреля във въздуха, за да сплаши пияните натрапници. Някой го извика, да се покажел.Йохан Пайпер прие предизвикателството. Той отвори вратата, за да разговаря с настървените комуняги и да ги успокои…

Какво се е случило след това може да бъде казано само от зверовете извършители.Тялото на СС-оберщурмбанфюрер Йохан Пайпер бе намерено обгорено и дълго само един метър, без крака и ръце. Той е починал към един часа сутринта. Къщата изгорена ! Какво се беше случило между 10:30 вечерта и 01:00 сутринта ?. Бил ли е жив, когато са го рязали на късове ?(Садизмът,жестокостта и свинщините на комунистите са добре известни в България, но където и да са по света, те си остават същите изроди, бел. на ред.). Дали е бил все още жив, когато са подпалили къщата му?. Животните са разлели газ на пода, запален със смес от петрол и моторно масло. Пайпер бе намерен в спалнята си, с гръб към стената. Едната му ръка, извита пред неговите гърди. Нищо не беше паднало върху него. Той е починал от високата температура. Тялото не бе кремирано, но беше се свило от топлината.

Ервин Кетелхут и французите, които го познаваха, споделяха мнението, че този достоен мъж,  устоял на толкова опасности и изпитания, не трябваше да умира по такъв начин. Убийците са дошли с кола до брега на реката.Там са стояли и две лодки, предназначени за тях. С лодките са прекосили реката и след това са тръгнали нагоре през храстите по стръмния бряг. След жестокото убийство те са изчезнали по обратния път. Пожарникарите претърсиха реката за липсващите части от тялото му. Разследването ,провеждано от френската полиция, продължи шест месеца. Комунистите и членовете на съпротивата във Везул бяха разпитани. Никой не знаел нищо!. След това случаят беше приключен. Никой не бе арестуван или наказан от властите!. Районът на Травес не е гъсто населен, има по около десет жители на квадратен километър. Всички се познават помежду си и знаят всичко за всеки!

Престъпниците са известни на местните жители, но те не казват нищо. През нощта на 13-ти срещу 14-ти юли тази година ние проведохме протестно бдение в чест на СС-оберщурмбанфюрер и носител на Рицарски кръст, Йохан Пайпер.Тази несправедливост спрямо него няма да остане ненаказана !. С жестоката си смърт Йохан Пайпер отдаде последна почит към сънародниците и родината.

Нека никога не забравим този достоен герой!

Хайл Хитлер!

 

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch