. . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

СС-Обергрупенфюрер Райнхард Хайдрих

Пример за бъдещите поколения

От Х.Х. Норден

 

Райнхард Тристан Ойген Хайдрих е роден на 7-ми март 1904 в Хале ан дер Саале. Той е син на Рихард Бруно Хайдрих, композитор, и Елизабет Ана Амалия Кранц. По време на раждането, баща му изпълнява длъжността директор на музикално училище. Райнхард посещава реалната гимназия на Хедвигщрасе в Хале ан дер Саале. Още като ученик той е бил много начетен. През свободното си време изучава книгата “ История на цивилизацията “ на френския автор Шарл Зиньобо и обсъжда съдържанието и с приятеля си Ерих Шултце.Освен това е и извънредно талантлив цигулар.След години той ще изнася концерти за партийните другари, които гостуват в дома му и ще получава бурни аплодисменти за действителния си талант.

След приключване на обучението си Райнхард Хайдрих се записва във Райхсфлотата, като кадет в Кил-Халтенау. Влиянието на известния “ морски дявол “ Граф Лукнер, който често е гост в дома на семейство Хайдрих, със сигурност има голяма роля в избора на Хайдрих да прави кариера във военноморската флота. Той започва службата си в подразделение 22. След четири и половина години служба е повишен в чин лейтенант на 1 октомври 1926 г. и по-късно обучаван за офицер. През 1928 става старши-лейтенант. По думите на покойният вице-адмирал Клайкамп, Хайдрих е човек, който по отношение на талант, познания и умения седи много над средното ниво. Нищо не подсказва, че ще има смущения в тази успешна кариера. Съдбата обаче решава друго. На 6-ти декември 1930 г. старши-лейтенант Хайдрих се среща с 18 годишната Лина фон Остен. Тя идва от остров Феемарн в Балтийско море, където баща й работи като директор на училище. На Коледа 1930 г. двойката се сгодява. Хайдрих изпраща копие от брачния си договор на бивша приятелка, която е дъщеря на влиятелен индустриалец. Негово писмо изисква от Хайдрих, да се ожени за дъщеря му, която мечтаела да е негова съпруга. Когато той отказал, бащата пуснал жалба през адмирал Редер и Хайдрих се изправя пред военния съд на честта. Под влиянието на адмирал Редер военният съд решава, че Хайдрих трябва да бъде освободен от флотата. Забележително е, че никога не са открити доказателства по делото.  Хайдрих е убеден, че е освободен по политически причини.

Чрез покойния СС-обергрупенфюрер Карл фон Еберщайн, Хайдрих установява контакт с Хайнрих Химлер, който е станал Райхсфюрер на СС през януари 1929 г. Химлер тъкмо е в процес на търсене на способен мъж, който да изгради разузнавателната служба на СС. Той дава на Хайдрих 20 минути време да представи на лист хартия как смята да изпълни подобна задача. Хайдрих излага идеите си, визира подходяща структурна организация и изпраща резултата на Райхсфюрера, който е силно впечатлен и веднага решава да приеме бившия морски офицер. Хайдрих, който вече е член на НСДАП от 1 юни 1931 г., става член на СС на 14 юли 1931. Сега той е СС-щурмман със СС-номер 10120. На 26-ти декември 1931 г. сватбата между Райнхард Хайдрих и Лина фон Остен се състои в селската църква в Гросенброде.

Хайдрих се заема с изграждането на разузнаването. В ранните дни то е известно под името “ Отделение – Раз. “. В края на 1931 две стаи са наети на четвъртия етаж на Тюркенщрасе 25 в Мюнхен. Това е жилището на партийната функционерка Виктория Едрих, която е криела в гардероба си “ Кървавото знаме “, докато СА и СС са били забранени. По тези времена Хайдрих е СС-хауптщурмфюрер. На 25-ти декември 1931 г. той става СС-щурмбанфюрер, на 29-ти юли 1932 СС-щандартенфюрер и шеф на Службата за сигурност при Райхсфюрера на СС. Името на службата вече е “ Служба за сигурност “ (СД). През септември 1932 СД вече разполага с щаб, разположен в малка вила на Цукалищрасе 4 в Мюнхен. Хайдрих и жена му живеят на същия адрес. Квартирата на Хайдрих в ролята му на шеф на СД се наричала “ Централна кантора на СД “. През юни 1933 се ражда първият син на Хайдрих – Клаус. Годината на взимането на властта ( 1933 ) донася и ново повишение в СС-бригадефюрер. СД има сега квартира в двореца Вителсбах на Бриенерщрасе в Мюнхен. На 9-ти ноември 1933 г. СД става независима организация  в рамките на СС. През месеците ноември и декември 1934 СД се мести на Вилхелмщрасе 102 в Берлин. На 17-ти юни 1936 Хайдрих става шеф на полицията за сигурност и СД. На 29-ти септември 1939 Главната служба за сигурност на Райха ( РСХА ) е сформирана с Хайдрих за началник. През 1940 той е избран за шеф на международната комисия на криминалната полиция.

С началото на немската кампания на запад, Хайдрих минава пилотски изпити. По време на кампанията в Норвегия той прави от Скавенджър няколко разузнавателни полета над Англия и Шотландия с МЕ 110. За героичните си постъпки той е награден с бронзово отличие за летец и Железен кръст втора степен. По средата на май 1940 отново е в Берлин. На 1-ви януари 1940 става Райхсводач по предмета фехтовка в Райхссъюза по упражнения за тялото. По-време на кампанията в Русия Хайдрих още веднъж лети като боен пилот в южна Русия и печели отличията сребърно отличие за летец и Железен кръст първа степен.

На 23-ти септември 1941 г. Хитлер освобождава Константин фон Нойрат от поста Райхспротектор на Бохемия и Моравия и назначава на 27 септември 1941 Райнхард Хайдрих за действащ протектор. По същото време е повишен и в СС-обергрупенфюрер. Фюрера разчита на Хайдрих да направи управлението на протектората в хармония с това на Райха. Държавният секретар Карл Херман Франк, който произхожда от Судетите е изпратен да помага.

В Прага Хайдрих поема командването с официална церемония в замъка Храдчани. С жена си и децата си той се мести да живее в замъка Юнгферн-Брешан, който е на 20 километра от Прага. В противовес на фалшивите информации разпространявани днес, мерките на Хайдрих се посрещнати добре от жителите на протектората. 2000 чифта обувки са раздадени безплатно и цената на тютюна е повишена в полза на производителите. Хайдрих има планове да обнови Прага като немски град и да го свърже с Берлин чрез немската аутобан система.

Въпреки позицията си на Райхспротектор Хайдрих остава начело на Главната служба за сигурност на Райха. В тази си роля той взима учатие на 20-ти януари 1942 г. в конференцията, която се състои във вилата На Гросен Ванзее 56/58 в Берлин. Райхсмаршал Херман Гьоринг е дал права на Хайдрих да обмисли възможностите за разрешението на еврейския въпрос. В контраст с публикациите на след-военните журналисти, цел на националсоциалистите не е физическото унищожение на евреите, а спиране еврейското влияние, което се явява чума във всички части на държавата. Още през трийсетте години немското правителство в сътрудничество с някои еврейски организации се заема с това да стимулира и направлява целенасочена емиграция на евреите към Палестина. Като примери за тази политика мога да цитирам споразуменията “ Хаавара “ и “ Рублее-Волтат “. За детайлно разучаване на тези термини препоръчвам книгата “ Емиграция на евреите от Третия Райх “ на Ингрид Векерт. Точно СС вярва, че такава политика ще разреши еврейския въпрос. Единствено войната – която не е причинена от Германия – намалява успеха на това начинание. По време на войната се взима решение евреите да бъдат евакуирани в работни селища на Изток. В този контекст трябва да споменем, че още през 1933 Световното еврейство е обявило война на Германия. Евакуирането на евреите е темата на конференцията във Ванзее.

Междувременно Едуард Бенеш, който счита себе си за президент в изгнание подготвя планове за убийство на Хайдрих. Двама офицери от бившата Чехословашка армия, Ян Кубиш и Йозеф Габчич са избрани за мисията. На 28-ми декември заедно с няколко други са спуснати с парашути в протектората. През следващите месеци те се крият и събират информация относно начина на живота и навиците на Хайдрих. Във връзка със зачестилите терористични актове, стимулирани и финансирани от Лондон, Хайдрих е назначен за шеф на цивилната администрация в Белгия и за протектор на Виши Франция, благодарение на успешните си мерки. На 27-ми май 1942 г. Хайдрих ще лети към Берлин за среща с Фюрера. По това време убийците вече са избрали място на атентата. Рязък завой в пражкото предградие Холешовиц, защото там колата на Хайдрих трябва да намали скорост. На 27-ми май Хайдрих напуска в 10:00 Юнгферн-Брешан и в 10:30 е на мястото, където чакат убийците. Каран е от СС-обершарфюрер Клайн в тъмно зелен Мерцедес-Бенц кабриолет. Единият от убийците, Габчич, насочва лека картечница към Хайдрих и натиска спусъка. Нищо не се случва. Оръжието блокира и отказва да стреля. Хайдрих вади пистолета си и започва да стреля по Габчич. По това време вторият убиец, Кубиш, хвърля бомба по колата, която избухва в дясно от крайната част. Хайдрих е ранен на много места от фрагменти от бомбата, но стреля няколко пъти по Кубиш. Чешка дама помага за по-бързо настаняване на Хайдрих в болницата Буловка, където немски и чешки хирурзи се борят за живота му повече от седмица. За нещастие това не помага, на сутринта на 4-ти юни 1942 Райнхард Хайдрих умира.

Ковчегът с тленните останки на протектора седят във входната зала на замъка Храдчани покрити със знаме със свастика. Почетна стража от офицери на Вермахта и СС седи на пост. Следобедът на 7-ми юни 1942 чрез влак от Прага до Берлин ковчега е пренесен в Главната служба за сигурност на Райха на Принц Албрехтщрасе 8, и по-късно – на 9-ти юни 1942 – в Мозаечната зала на новата Райхсканцелария. По време на погребалната церемония Райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер произнася реч относно важността на Хайдрих. Последен говори Адолф Хитлер, който нарича Хайдрих един от най-добрите националсоциалисти, един от най-силните защитници на немския Райх и един от най-големите врагове на всички противници на Райха. Хитлер награждава посмъртно падналия герой със Знака на ранените в Злато и с най-високата степен на Немския Орден. Ковчегът на Хайдрих е положен на специална кола теглена от шест черни коня и транспортиран от Вилхелмщрасе в гробището за инвалиди. Там великият войн Райнхард Хайдрих намира последен покой.

По какъв начин, ние, националсоциалистите през 21-ви век може да последваме пример който Хайдрих ни дава с живота си? На първо място трябва непреклонно да вярваме в правотата на националсоциализма и да сме готови да направим всичко в името на арийската раса. Наш свят дълг е да се борим с враговете с непозната досега твърдост. Когато е нужно ще бъдем конспиративни, когато е нужно ще вземем оръжие в ръка. Ние не признаваме легитимността на демокрациите след 1945 и наша цел е да ги превземем и да отстраним политиците, които ни управляват в тези ужасни времена. Когато искаме, като националсоциалисти да натрупаме политическа и военна мощ, трябва да извървим много дълъг път. Много рядко днес се срещат политици, които макар и малко да приличат на предците от двайсетте, трийсетте и четирийсетте години на миналия век. Обида за всеки истински убеден националсоциалист е поставянето от еврейските медии на направляваните от тях псевдо-националисти и патриоти ( виж Белгия и Австрия )  на едно ниво с истинските националсоциалисти. Тези хора нямат нищо общо с идеологията на нашия Фюрер Адолф Хитлер и многократно я петнят, като се извиняват за “ престъпленията “ на Третия Райх и понякога дори отдават чест и респект на най-големия враг на арийския човек – евреина. Тези хора трябва да бъдат мразени повече от християн, либерал и социалните политици, те са нищо повече от слаби и страхливи характери. Животът на СС-обергрупенфюрера Райнхард Хайдрих ни показва курса напред. Никога не трябва да напускаме този път. Само тогава победата ще бъде наша.

Хайл Хитлер!

 

Благодарим на автора на тази статия. Благодарим също на няколкото другари, които превеждат тези статии на родните си езици. Това спомага повече хора да ги четат и да им се наслаждават. Националсоциалистическа солидарност в действие !

 

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch