. . .

Nazi Lauck NSDAP/AO

Предизвикателството на Науман

 

         Вернер Науман влиза в НСДАП през 1928 на 19 годишна възраст. Той бързо става доверен помощник на най-брилянтния майстор на пропагандата на партията – Д-р Йозеф Гьобелс. В началото Гьобелс го изпраща на различни журналистически задачи, които са изпълнени с умение. През 1937 г. Науман е определен за шеф на личния офис на Министъра на пропагандата, а през 1944 за държавен секретар на Министерството. В тази си роля той е бил не само дясна ръка на Гьобелс, но и негов личен съветник и депутат. Красив, с чар и брилянтен, Науман е уважаван и много харесван и от другите лидери на националсоциалистическото правителство. По-време на войната той служи във Вафен-СС на френските, гръцките и руските фронтове. За смелост в битка е повишен в СС-щурмбанфюрер. Близостта му до Гьобелс му осигурява личен контакт с Фюрера. Науман е любимец на Хитлер, който го счита за един от най-добрите представители на режима. В замяна, Науман е предан на Фюрера и остава с него до самия край в берлинския бункер.

        В политическото си завещание от април 1945 г. Хитлер обявява Науман за наследник на Д-р Гьобелс в новото националсоциалистическо правителство на Адмирал Дьониц. Науман остава в бункера до последната минута. Той е последния, който говори с Гьобелс и жена му минути преди да се самоубият на 1-ви май 1945 г. Час по-късно Науман напуска бункера в компанията на секретаря на Хитлер – Мартин Борман и лидера на младежта Артур Аксман. Науман е пленен от руснаците и изпратен в лагер в руската окупационна зона. Те нямат идея, че държат секретаря на Гьобелс. Затова, той не е третиран като военен престъпник и дори не е разпитван. През пролетта на 1946 успява да избяга от Източна Германия и от ръцете на кръвожадните болшевики. Живее в Тюбинген като помощник във ферма за кратко. По-късно е строител във Франкфурт.

        През 1950 г. Науман се мести в Дюселдорф, където работи във фирма за внос-износ, която е собственост на стар другар от партията. Той изпълнява задълженията си старателно, но мисълта да продължи кариерата си като на националсоциалист никога не го напуска. Великите спомени от Хитлер, Гьобелс и годините на Райха са запечатани в паметта му. Той винаги е бил фанатичен националсоциалист и предан привърженик на Фюрера, на когото гледа като на бог. Той е решен да остане верен на мъртвите си другари и никога да не предаде паметта им. Ужасно недоумение го обхваща като гледа окупираната от негри, болшевики, мелези и евреи, родина. Решен е да направи всичко за да освободи страната си от тъмните сили на световното еврейство.                                                                                                       

        Като  секретар на Гьобелс е пътувал из целия Райх. Познава всеки по голям  и дребен  член на националсоциалистическото правителство. Повечето от тях го уважават и му вярват. Няколко от тези хора го считат за новия Фюрер. Малка група от тези доживотни привърженици на идеята се срещат с Науман на тайна сбирка край Дюселдорф и го натискат да стане лидер на втората генерация националсоциалисти. Науман не чака дълго. Той е съгласен да приеме отговорностите на лидерството.

        През следващите две години Науман пътува из цяла Западна Германия в треската на тайната политическа активност. Той се среща с много стари партийни приятели и бивши членове на СС. Ходи в Италия, Франция и Белгия, за да се среща с местните НС и фашистки групи. Сър Осуалд Моусли го кани във френската си къща да говори пред важни НС лидери от различни страни. След като го чуват да говори всички чужденци са решени, че ако има Ренесанс на националсоциализма в Германия, Науман трябва да го води.

        Важни германски нацисти като великия танкови пълководец Хайнц Гудериан и бившия министър на икономиката Ялмар Шахт го подкрепят. Бившия лидер на младежтта Артур Аксман и водещия пропагандист Ханс Фрицше дават подкрепата си. Кръгът на приятелите и привържениците му става по-голям от ден на ден. В края на 1950 г. вече е мрежа от националсоциалистически революционери в цяла  Германия.

        Главният план на Науман е да създаде широка група от верни и фанатични нацистки кадри, които да се внедрят в съществуващите демократични партии, да заемат достатъчно силни постове, за да могат по-късно да се откъснат и да разкрият същността си. Първа цел за нацификация е Свободната демократична партия ( ФПД ). Двама известни членове на партията, Ернст Ахенбах и Волфганг Диверж са фанатични нацисти и тайни привърженици на Науман. Те започват да го снабдяват с важна вътрешна информация на ФПД и да назначават НС другари на важни постове.

        Друг план предвижда да се проникне в определени граждански клубове, ветерански съюзи и групи по интереси. Науман е убеден, че ако искат да възвърнат загубената си власт и да освободят родината нацистите трябва да направят това невидимо и безшумно. До края си, той призовава привържениците си да не привличат внимание, да се ограничават и да изчакват посетите семена да израстат. Науман е търпелив и внимателен по природа човек – идеален за лидер на революционно движение. Той казва на един глупав привърженик, който не може да си затваря устата: “ Опасно е да кажем на света, който ни счита за мъртви, че отново сме тук. Действай по смислено следващият път и аз ще съм първият, който ще ти помогне. ”

        В края на 1951 г. Науман организира прочутия кръг от приятели и помощници, който се нарича “ Кръгът на гаулайтерите “. Всяка сряда вечер на всеки месец тази група прави тайни сбирки в един или друг дюселдорфски хотел. Членове са бившите гаулайтери, Карл Флориян, Хозеф Грое, Паул Вагенер и Карл Кауфман; един от големите в СС – Пол Цимерман, бившия министър на културата Д-р Густав Шеел, и няколко други важни персони от Третия Райх. Един от тях, Хайдрих Хазелмайер е стар борец, който е участвал в хитлеровия Мюнхенски пуч от 1923 г.

        На тези тайни сбирки на нео-нацисткия елит, Науман чертае плановете за бъдещето си. Той казва, че предсрочен опит за взимане на властта ще е самоубийство. Той е против насилие от всякакъв вид и казва, че това ще действа самоунищожаващо. Времето не е дозряло за създаване на партия с открити НС принципи. “ Има какво да се прави и без създаване на партия. Не можем да подготвим и почвата, .... и .... едновременно. Нека започнем с почвата. “

        Науман продължава през следващата година да се среща, говори и организира. Създава секретни НС клетки в няколко германски града и съюзи с други революционни организации, които са решени да освободят родината. Едно от тези тайни общества се нарича, Немски свободни сили. Формирано в Хамбург на 17-ти август 1951 г., това национал-социалистическо движение се състои от бивши членове на СС, официални лица на НСДАП и ветерани от войната. Водач е полковник Ханс-Улрих Рудел. Членовете се кълнят да живеят според 25-те точки на програмата на НСДАП и считат Адмирал Дьониц за законния глава на държавата. 2 000 души членуват в тайната армия.

        Създаването на кръга на гаулайтерите и връзките на Науман с военни организации като Немските свободни сили привличат вниманието на британското разузнаване. Тези еврейски кукли на конци започват да следват и слушат Науман навсякъде, подслушват разговорите му, прихващат пощата му. На 13-ти януари 1953  г. Науман, Шеел, Хазелмайер, Цимерман и няколко други НС лидери са арестувани от началника на британския главен комисионер Ивон Киркпатрик. Месец по-късно Немските свободни сили са разтурени от окупационните сили, и Киркпатрик обявява на света, че е разкрит нео-нацистки сценарий за отхвърляне на режима в Бон.

        Стотици книги и документи за иззети от дома на Науман, но не е намерено нищо, което да потвърди лидерската роля на Науман в конспирацията обявена от Киркпатрик. Седем месеца Науман е в затвора докато британците и техните немски пионки се опитват да започнат дело. На 28-ти юли 1953 г. Науман е освободен. Предателите от Бон не успяват да докажат нищо.

        Науман отново е свободен човек, но кръга на гаулайтерите е разрушен. Много от тайните привърженици и финансовата подкрепа спират контактите с Науман, който е считан за опасен. Нацификацията на ФПД е прекъсната, когато Ахенбах и други тайни нацисти са изключени от партийните редици. Науман е разочарован от внезапната поредица от неуспехи, но твърде решен да продължи борбата. Той решава да се възползва от публичността покрай ареста си, като се включи в открита политическа надпревара. Адолф фон Танинген, младият лидер на ултра-националистическата  Германска Райхс Партия се съгласява да сложи Науман и Рудел начело на партийната листа. Двамата НС лидери правят яростна пропаганда през месец август. Хиляди патриоти са раздвижени от тяхната героична борба против еврейската тирания. Режима е толкова стреснат от успешната кампания на Науман, че решава да сложи край на всичко. Науман е лишен от всички права и името му е извадено от листите за изборите. Няколко дена по-късно Науман е посетен от мистериозни лица, които му дават право да избира, или да прекъсне всякаква политическа дейност или да умре.

        Вернер Науман напуска политическата сцена през 1954-та и отдава своето време, талант и енергия на лични дела. Но посетите семена на националсоциализма ще жънат плодове в бъдещето. Завета на Науман може да бъде видян днес в цяла Германия. Тяхната свята мисия е като тази на Науман – възстановяване на националсоциалистическо правителство в Германия и освобождение на Европа и света от злите сили на световното еврейство.

       Хайл Хитлер!

 

NSDAP/AO - PO Box 6414 - Lincoln NE 68506 USA http://www.nazi-lauck-nsdapao.com

NSDAP/AO Bulgarisch